Брайън Олдис - Хеликония. Лято

Но не бе възможно човек да мрази Джандол-Анганол, колкото и да се опитваше Кара-Бансити да си внуши точно това чувство — и защото онзи изостави красивата си съпруга, кралицата на кралиците, за да се ожени за едно глупаво дете, че и наполовина Мади по кръв. Защо Орелът би направил това, ако не да укрепи съюза между Борлиен и стария им враг Олдорандо, в полза на страната? Всички се съгласяваха, че Джандол-Анганол е опасен човек, но обстоятелствата го притискаха не по-малко от последния селяк.

Вината можеше да се припише и на влошаващия се климат. Безумната жега, все по-нетърпима с всяко поколение, вече и дърветата пламваха като факли…

— Стига си се заплесвал — сепна го Биндла. — Ела и махни нелепата си играчка от ръката ми.

Събитието, от което кралицата се опасяваше, вече беше в ход. Крал Джандол-Анганол потегляше към Гравабагалиниен, за да се разведе с нея.

Щеше да се спусне с кораб от столицата Матрасил по река Такиса до Отасол, да се прехвърли на плиткогазещ крайбрежен кораб и да се добере до тесния залив на Гравабагалиниен на запад. Джандол-Анганол щеше да се яви пред своята кралица с указа за развод, издаден от Светия Ц’сар. После щяха да се разделят в присъствието на свидетели, може би завинаги.

Съпроводен от бодрите звуци на тръбите, заобиколен от целия двор в бляскави одежди, крал Джандол-Анганол се спусна с парадната карета от хълма, на който се издигаше дворецът, през кривите улички на Матрасил до кея. В каретата освен него имаше само един пътник — Юли, неговият любим фагор. Юли беше още дребосък и сред бялата му козина още личаха детските кафяви кичури. Бяха отрязали рогата му. Сега седеше срещу господаря си и нервно се въртеше в очакване на предстоящото пътуване по вода. Щом Джандол-Анганол слезе от каретата, очакващият го капитан на кораба пристъпи напред и поздрави изискано.

— Ще отпътуваме веднага, ако сте готови — каза кралят.

Едва преди пет десети от годината неговата кралица бе тръгнала на заточение от същия този кей. Граждани на групички стояха на брега, обзети от желанието да позяпат краля, ползващ се с такава противоречива слава. Бе дошъл и кметът, за да изпрати своя повелител. Приветствените възгласи бяха нищо в сравнение с рева, съпроводил кралица Мирдем-Ингала при отпътуването й.

Кралят стъпи на борда. Чу се тракане на дървено кречетало, сухо и отчетливо като чаткане на копита по паваж. Гребците хванаха веслата. Платната бяха вдигнати.

Когато корабът се отдели от кея, Джандол-Анганол рязко се извърна и изгледа кмета, застанал на пристана заедно с помощниците си. Кметът улови погледа на краля и смирено сведе глава, но Джандол-Анганол знаеше колко е разярен. Не бе съгласен монархът да напусне столицата, когато е изложена на опасността от нападение. Възползвайки се от войната на Борлиен с Рандонан на запад, дивите народи на Мордриат настъпваха от североизток.

Кърмата скри мрачното лице на кмета и кралят обърна поглед на запад. Налагаше се да признае поне пред себе си, че опасенията на градския управител не са лишени от основание. Откъм метежните високопланински пасища на Мордриат бе дошла вестта, че племенният вожд Ундрейд Чука отново крои нещо. За да се повдигне бойният дух на борлиенската Северна армия, трябваше да бъде назначен на генералски пост синът на краля Робайдей-Анганол. Но младежът изчезна в деня, в който разбра, че баща му има намерение да се разведе с майка му.

— Иди, че се доверявай на собствения си син… — горчиво промълви Джандол-Анганол. Прехвърляше на своя син вината за пътешествието, в което се впусна току-що.

След малко кралят отново се обърна на север, стремеше се да открие поне някаква проява на верноподанически чувства. Сенките на корабните въжета рисуваха изкусни плетеници върху дъските на палубата. Когато Фрейър блесна в цялото си великолепие, сенките се удвоиха. Тогава Орелът се оттегли да поспи.

На кърмата се издигаше копринен балдахин, където кралят можеше да се скрие от палещите лъчи. Остана там през по-голямата част от тридневното пътуване заедно с придружителите си. На няколко стъпки под това издигнато място полуголите роби, повечето от тях рандонанци, седяха на веслата, готови да помогнат на платната, щом вятърът утихне. От време на време вятърът довяваше миризмата им, която се смесваше с вонята на катран, дърво и застояла вода, лъхаща от трюма.

— Ще спрем в Осоилима — обяви кралят.

Там, в свещения град, щеше да склони глава пред гробницата и да се подложи на бичуване. Джандол-Анганол беше вярващ и се нуждаеше от покровителството на Всемогъщия Акханаба в изпитанието, което го очакваше.