Брайън Олдис - Хеликония. Лято

Докато миеше предмета под струите на помпата, за да махне следите от кръв и песъчинките, в лабораторията влезе жена му Биндла.

— Бардол, какво правиш тук? Мислех си, че ще се върнеш при мен в леглото. Нали знаеш за какво те чакам?

— Обичам го това нещо, но имам друга работа.

Дари я с една от сериозните си усмивки. Биндла не беше вече в първа младост — на двадесет и осем години и една десета, с около две години по-млада от него. Разкошната й червеникава коса вече губеше блясъка си, но той се възхищаваше на зрялото й очарование. В момента жена му изразяваше преувеличено погнусата си от смрадта в лабораторията.

— Та ти дори не пишеш трактата си за религията, който е обичайното ти извинение.

Той изсумтя.

— Предпочитам моите зловония.

— Ама че си извратен! Религията е вечна, миризмите не са.

— Точно обратното е, красавице моя, религията се мени постоянно. А вонята си остава все същата.

— И това те радва, а?

Кара-Бансити подсушаваше чудноватото изделие с един парцал и не отговори.

— Я погледни това.

Тя приближи и сложи ръка на рамото му.

— В името на скалата! — възкликна ученият със страхопочитание.

Протегна предмета на Биндла, която ахна от изумление.

Ивица от изкусно преплетен метал, напомняща гривна, крепеше прозрачно екранче, върху което блестяха три групи цифри.

Прочетоха ги на глас, докато Кара-Бансити ги посочваше с пръст.

06:16:55 12:37:76 19:20:14

Цифрите потрепваха и се сменяха. Съпрузите се спогледаха с нямо удивление, после отново се взряха в екранчето.

— Никога не съм виждала такъв талисман — изрече слисаната Биндла.

Пак се вторачиха очаровани. Цифрите бяха черни на жълт фон. Той ги прочете гласно.

06:20:25 3:00:00 19:23:44

Кара-Бансити допря механизма до ухото си, за да провери дали издава някакъв звук, а часовникът с махало на стената започна да отброява тринадесет удара. Този часовник бе сложно измайсторен от самия анатом в по-младите му години. Показваше в картинки времето на изгрева и залеза на двете слънца Фрейър и Баталикс, както и смяната на сезоните, отчиташе стоте секунди на минутата, четирийсетте минути на часа, двайсет и петте часа на денонощието, осемте дни на осмицата, шестте осмици на десетата и десетте десети на годината, продължаваща 480 дни. Имаше и брояч за хиляда осемстотин двадесет и петте малки години на Великата година. Сега стрелката сочеше 381 година според календара на Борлиен и Олдорандо.

Биндла също се вслушваше, но не чу нищо.

— Дали е някакъв часовник?

— Сигурно. Според средните цифри сега е тринайсет часа по борлиенско време…

Биндла винаги усещаше кога съпругът й е объркан. Гризеше кокалчетата на пръстите си като малко дете.

Над екранчето по гривната имаше редица издатинки. Тя натисна една. В трите прозорчета на екранчето се появиха други цифри.

6877 828 3269

(1177)

— В средата е годината по древния календар или нещо подобно. Как ли работи това чудо?

Той натисна бутончето и се появиха предишните редици цифри. Кара-Бансити остави гривната на скамейката и се загледа в нея, но Биндла я вдигна и я сложи на ръката си. Гривната веднага обхвана плътно нейната закръглена китка. Жената изпищя.

Кара-Бансити отиде при отрупана с овехтели книги лавица. Подмина древен фолиант, озаглавен „Заветът на Рейни-Лаян“, и извади подвързаните с кожа „Календарни таблици на Пророка и Виждащия скритото“. Прелисти няколко страници, спря се на една и плъзна показалец по колонката от цифри.

Макар според календара на Борлиен и Олдорандо сега да беше 381 година, това летоброене не беше общоприето. Други използваха други дати, както бе посочено в книгата. За сегашната имаше и числото 828. Той го откри в отречения древен „Календар на Денис“, който вече свързваха единствено с магията и окултното. Според преданието легендарният крал Денис някога властвал над целия Кампанлат.

— Средното прозорче на гривната показва местното време… — Кара-Бансити отново захапа кокалчетата на юмруците си. — И това нещо е оцеляло в морето. Къде има сега такива майстори, кой е способен да сътвори подобен шедьовър? Трябва някак да е стигнал до нас от времето на Денис…

Хвана ръката на жена си и двамата се загледаха в сменящите се цифри. Бяха намерили невероятно фин и сложен часовников механизъм, може би неоценим като стойност и несъмнено твърде загадъчен.

Където и да работеха майсторите, измислили тази гривна, явно не бяха засегнати от отчаяното положение, до което крал Джандол-Анганол докара Борлиен. В Отасол нещата все някак се крепяха още, но градът беше пристанищен и търгуваше с други земи. Иначе навсякъде работите вървяха от зле по-зле суша, глад и беззаконие. Войните и бандитите изсмукваха кръвта на страната. По-добър държавник от краля, обкръжен от по-малко подкупни съветници или парламент, щеше да сключи мир с враговете на Борлиен и да се замисли за благополучието на своите поданици.