Брайън Олдис - Хеликония. Лято

Самите получовеци също се развиваха. Десетте племена се разпаднаха и станаха многобройни. Те се приспособиха бързо към новите условия. Някои от племената не можаха да приемат заседналия живот и започнаха да кръстосват новия континент надлъж и шир. Най-заклетите им врагове бяха фагорите, които въпреки това в техните очи си оставаха богове. Тази заблуда, този неосъзнат стремеж беше неотменна част от живота им, техният отклик на света, в който търсеха своето място. Те се веселяха, ловуваха, размножаваха се, а новото слънце пръскаше лъчите си над тях.

С настъпването на първата Голяма зима, когато онова първо бурно Лято постепенно избледня и студът започна своето настъпление, а падналите снегове се задържаха понякога в продължение на месеци, животът сякаш потече в нормалното си русло или поне така се отрази промяната в първобитните мозъци на фагорите. Това беше времето, когато Десетте племена бяха подложени на върховно изпитание — генетично неустойчиви, оцеляването им зависеше от това, доколко успешно щяха да посрещнат столетията на апастрона, когато Баталикс щеше да напредва бавно по най-ниската дъга на новата си орбита. Племената, които успяха да се приспособят, излязоха от тази зима с ново самочувствие. Те се бяха превърнали в Човеци.

И мъжете, и жените се радваха на новите си умения. Те чувстваха, че светът и бъдещето им принадлежат. Имаше обаче мигове, когато, седнали край своите огньове под блещукащия звезден прах, усещаха в живота им да се разтваря някаква тайнствена бездна и сякаш надничаха в тъмните дълбини на нещо, към което не можеше да бъде прехвърлен мост. Тогава се връщаше родовата памет за времето, когато бяха управлявани от по-големи същества, налагали им своята сурова справедливост. Те тихо отиваха да си легнат, а на устните им беззвучно напираха думи, жадуващи да бъдат изречени.

Нуждата да се прекланят и да се подчиняват някому — и същевременно да се бунтуват срещу тази власт — не ги напускаше, дори и когато Фрейър отново предяви правата си.

Новият климат с по-високите си енергии не беше благоприятен за фагорите с бяла козина. Фрейър над главите им беше символ на всички злини, които ги сполетяваха. Те започнаха да дълбаят върху своите каменни колони символи, които да ти предпазват — две концентрични окръжности, свързани с лъчи, които наподобяваха спици на колела. За фагорите отначало това беше изображение на Т’Сен-Хър, която се отдалечава от Хърл-Ихор Ихар. По-късно символът започна да се възприема по-иначе — като картина на Фрейър, чиито лъчи опустошават Хърл-Ихор Ихар под него.

Докато племената, говорещи олонецки, от поколение на поколение се превръщаха в омразните синове на Фрейър, културата на фагорите бавно изчезваше. Те както и преди си оставаха здрави и силни, с високо вдигнати рогове, защото новият климат не беше изцяло на страната на Синовете.

Фрейър така и не си замина, но имаше дълги периоди, когато се отдалечаваше дотолкова, че паешките му пипала се загубваха сред блещукащия звезден прах. Тогава фагорската раса отново беше в състояние да наложи господството си над синовете на Фрейър. Когато настъпеше следващото Голямо застудяване, тя щеше напълно да унищожи своя отколешен враг.

Това време още не беше дошло. Но то наближаваше неумолимо.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4466

Издание:

Брайън Олдис. Хеликония. Лято

Английска, първо издание

Превод: Владимир Зарков, 1996 г.

Редактор: Весела Петрова

ИК „Лира Принт“, 1996 г.

Отпечатана в ДФ „Балкан прес“ — София

ISBN: 954-8610-04-3