Брайън Олдис - Хеликония. Лято

— Няма минаване, господарю.

— Ти си огненият бог, Джан — заповядай да убият това същество!

Милуа Тал пищеше и впиваше нокти в плътта му, но той не помръдна. Чзарн се опитваше да обясни нещо и след дълга борба с думите успя да каже:

— Древният Хърм-Бърд Идок добро място, господарю. Въздушните октави пеят. Преди да има синове на Фрейър в Хърл-Ихор Ихар. В древно време на Т’Сен-Хър.

— Но сега сме в настоящето, в настоящето! Ние живеем и умираме сега, гилота!

Той си повтаряше на ум, че трябва да нанесе удар, да нападне, но не можеше да вдигне ръка, въпреки че момичето пищеше до него. Волята го напусна. Пламъците танцуваха в свитите му зеници.

Гилотата упорито продължаваше да обяснява, сякаш беше някакъв автомат.

— Фагори тук, господарю, преди синове на Фрейър. Преди Фрейър да прави лоша светлина. Преди Т’Сен-Хър отиде, господарю. Стари грехове, господарю.

Или пък беше казала „стари светове“? Грохотът на пожара не позволяваше да се чуе добре. Част от двореца се сгромоляса с трясък и в нощното небе изригна огнен стълб. Колоните се стовариха оглушително върху площада.

Тълпата извика като един човек и се отдръпна назад. Сред зрителите беше и Абат-Васидол. Докато хората се отдръпваха от стихията, тя се беше вкопчила в ръката на един господин от сиборналското посолство.

— Свещеният Ц’сар… всичко е унищожено! — стенеше Джандол-Анганол. Милуа Тал беше заровила лице на гърдите му и хлипаше. — Всичко загина, всичко!

Той не правеше никакъв опит да успокои момичето или да го отведе настрана. За него то не съществуваше. Пламъците поглъщаха силата му. В тази клада изгаряха амбициите му — същите, които огънят превръщаше в реалност. Той можеше да бъде господар не само на Борлиен, но и на Олдорандо, ала при тези непрекъснати обрати, при тези жестоки криволици на съдбата, които превръщаха бога във фагор, вече не желаеше тази власт.

Неговите фагори го бяха издигнали до върха на триумфа, в който той виждаше единствено своята гибел. Мислите го отнесоха при Мирдем-Ингала, ала неговото и нейното лято беше отлетяло и тази огромна клада, в която изгаряха враговете му, бележеше началото на неговата есен.

— Всичко е унищожено — каза кралят на глас.

В този миг към тях се приближи една фигура, която елегантно си проправяше път през редиците на фагорите, сякаш това беше обикновена разходка.

— Не всичко, ако ми позволите да отбележа — заяви Есомбер.

Той се опитваше да говори небрежно, както винаги, но видимо трепереше. Лицето му беше бледо.

— Тъй като никога не съм бил сред най-ревностните слуги на Всемогъщия, бил той човек или фагор, аз реших, че мога да си позволя да не присъствам на проповедта на Ц’саря. И имах страхотен късмет. Това трябва да бъде урок за Ваше величество занапред да посещава по-рядко църквата.

Милуа Тал го изгледа сърдито и заяви:

— Не е ли по-добре да се махнете? И двамата ми родители са там.

Есомбер вдигна пръст и го насочи към нея.

— Вие трябва да се научите да вървите в крак със събитията, като съпруга си. Ако родителите ви са загинали… смятам, че вече сте осъзнала една дълбока истина. Тогава аз може би съм първият, който има честта дави поздрави с титлата кралица на Борлиен и Олдорандо. И се надявам на вашата благосклонност, тъй като с мое съдействие беше осъществен тайният ви брак. Може да не се издигна чак до Ц’сар, но вие и двамата знаете, че съветът ми върши работа. Аз винаги запазвам своята жизнерадост, дори и по време на такива бедствия като днешното.

Джандол-Анганол поклати глава. Той прегърна Милуа Тал през раменете и се опита с ласки да я отведе от пожарището.

— Нищо не можем да направим. Убийството на един-двама фагори няма да реши нищо. Ще почакаме до сутринта. В цинизма на Есомбер има известна доза истина.

— Цинизъм? — тихо повтори Есомбер. — Не мислиш ли, че твоите фагори просто повтарят това, което ти направи с Мирдолаторите? Това, че се възползва от обстоятелствата тогава, не е ли цинизъм? Твоите фагори те направиха крал на Олдорандо.

В погледа на краля имаше нещо, което накара Есомбер да сведе поглед.

— Щом целият двор е унищожен, какво мога да направя аз, освен да чакам, да изпълнявам дълга си и да приема, че Милуа Тал е законната наследница на короната? Мога ли да се радвам на това, Есомбер?

— Очаквам да вървиш в крак с обстоятелствата. Аз също. За каква радост става дума?

Те се отдалечиха, подкрепяйки принцесата, която едва пристъпваше.

След известно време кралят проговори: