Брайън Олдис - Денят на обречения крал

През натежалите му клепки черквата изглеждаше все така далечна, докато не стигнаха до нея. Чувстваше се замаян от горещината и от раната в гърдите. Като слизаше от коня, залитна — едрите маргарити сред високата трева му създадоха усещането, че върви по звездно небе и той загуби представа къде е земята.

Към тях бързо се приближи един свещеник с богато украсено наметало върху черното си расо. Той чу как Йован казва на свещеника:

— Това е крал Вукасан, ранен е тежко. Пригответе му легло да си почине.

Скрит зад хълбока на коня, той промърмори:

— Трябва да стигнем до Свети Андрей, за да ги предупредим да се вдигнат на оръжие срещу турците — и отново маргаритите и небето, и шарената сянка затрептяха като знаме на вятъра, пред погледа му се изпречи сребристото стреме, после му причерня и го обгърна мрак.

Когато отново дойде на себе си, беше по-добре. Лежеше на тясно легло в прохладна килия, а главата му се бе прояснила. Като се подпря на лакът, той рече:

— Сега вече мога да потегля към родствениците си в Свети Андрей.

Йован и черноризецът стояха до него и притеснено се усмихваха.

— Господарю — обади се свещеникът, — вие сте тежко ранен и трябва да останете при нас, докато поукрепнете, за да продължите пътуването си.

Устните му едва помръдваха, но все пак успя да изрече:

— Отче, битката с размахващите ятагани османлии продължи вчера до заник слънце, а река Бабуна поаленя от тяхната и от нашата кръв. Храбростта няма нищо общо с числеността, добре знам това, ала те шестократно ни надвишаваха по брой и накрая последният ми войник бе съсечен. Братовчедите ми в Свети Андрей трябва да бъдат предупредени да се подготвят за отбрана, а само моят пълководец Йован и аз можем да им го кажем. Превържете раната ми и ме оставете да продължа пътя си.

Йован и свещеникът зашептяха — първо мустакът на Йован се долепи до косматото ухо на свещеника, а после брадата на свещеника — до ухото на Йован. Сетне Йован пристъпи напред, коленичи до леглото на краля, взе ръката му в своята и рече:

— Господарю, въпреки че не можахме да избием мръсните османлии, поне ги възспряхме. Те също трябва да се погрижат за ранените си. Тъй че положението не ни налага толкова спешно пътуване, колкото ви се струва. Сега е пладне, жегата е най-голяма. Отдъхнете, пийнете малко бульон, хубаво си починете и по-късно ще продължим пътя си. Аз съм длъжен да се грижа за вас и не бива да забравям, че сте от династията Йозевич и че с всяка ваша пролята капчица кръв загубвате част от властта си.

Той отстъпи пред тези доводи, донесоха му бульон, пъстърва, уловена в близкото езеро, и кана вино и го оставиха да си почива.

Можа да преглътне само един залък. Макар и да не усещаше раната си, бе изтерзан от тревоги, изпитваше болка при мисълта, че сеещите смърт турски орди завладяват малко по малко земите му, без да са претърпели нито едно поражение. Воините му бяха храбри, биеха се неустрашимо, защо тогава Господ Бог не им позволяваше да постигнат победа? Сякаш някакъв могъщ прилив на времето се носеше на талази срещу тях и ги поглъщаше.

Той зарея поглед през отворения прозорец до леглото. Стаята в свещеническото крило гледаше право към езерото и водите му сякаш се плискаха досами перваза. Просторът пред взора му се нарушаваше единствено от тръстиките на отсамния бряг; отвъдният бряг бе просто смътна синкава линия, очертаваща водната шир. Дълго гледа нататък, докато накрая му омръзна да се взира в необятната водна пустош и обърна очи към вътрешността на помещението.

Въпреки че подредбата в килията бе съвсем скромна, тук имаше най-различни предмети, няколко раса, сечива, дори една мотика. Всички тези неща бяха поприбрани набързо, за да не се пречкат пред очите на краля, зад параван, поставен при долния край на леглото. Погледът му бавно се спря върху този параван.

Той представляваше дърворезба с изящна изработка и Вукасан лесно позна, че е дело на дебърските майстори, защото някои от техните работи красяха собствената му крепост. Сред разлистени клонки и лози бяха вплетени фигури на едри птици, които кълвяха плодове, момчета, полегнали на земята, свиреха на кавал, прасета се търкаляха сред цветя, издигаха се островърхи кули, пълзяха гущери с опашки, извити като турски ятаган. Многобройни бяха малките манастири, подобни на този, в който той бе намерил подслон. Пръснати като скъпоценни камъни из кралството му, те криеха безчет такива съкровища, ала сега това не радваше сърцето му.