Брайън Кийн: Градска готика

Действието в романа се развива във Филаделфия, но съм си позволил известна географска свобода по отношение на града. Ако живеете там, не се опитвайте да разпознаете именно ъгъла на вашата улица или квартал. Няма да ви хареса онова, което се спотайва под нивото на тротоарите.

— Случват се гадости — изсумтя откъм задната седалка Ксавиър.

Покрай тях бавно премина кола с толкова ниско приведено до земята шаси, че практически се влачеше по асфалта. Прозорците ѝ бяха затъмнени и шофьорът вътре не се виждаше, но стереото на возилото бе надънено достатъчно, че да им задрънчат зъбите.

Брет вложи разочарованието си във въздишка:

— Сега не му е времето, Ксавиър.

„Но той е прав — помисли си Кери, надничайки навън през прозореца откъм пътника. — Ксавиър е прав. За някои неща няма нито повод, нито причина. Понякога събитията просто се завихрят извън чийто и да е контрол. Понякога, без значение колко сме внимателни и колко се стараем да се придържаме към сценария или рутината, денят ни излиза от релси и няма как да го върнем върху тях преди падането на нощта — нито с думи, нито с действие. Случват се гадости. И когато се случат, всичко се прецаква. Като сега.“

Въпреки това, макар че в момента се намираха в наистина яко прецакана ситуация, това не бе прост клиничен случай на „гадости“ — или поне не напълно. Вярно, част от неприятностите им можеше да бъдат приписани на съдбата, но остатъкът си бе изцяло по вина на Тайлър.

Кери се чудеше как е възможно едновременно да обича и да мрази собствения си приятел — понеже точно така го чувстваше в момента.

Бяха дошли от предградията в Източен Питърсбърг, за да присъстват на „Чудовища на хип-хопа“. Шоуто се провеждаше из разпръснатите постройки на „Електрик Факчъри Клъб“ в центъра на Филаделфия. Макар да не се намираше в най-добрата част на града, то определено си струваше.

За националното благотворително турне хедлайнерите „Проспър Джонсън енд дъ Гангста Дисципълс“ бяха събрали на едно място някои от най-големите имена в хардкор суровия хип-хоп — Лил Уайт, Фрейзър Бой, Ти-Пейн, Лил Уейн, Тех Ен9н, Дъ Руутс, Мистър Хайд, Проджект: Дедман, Бизар, Дайлетид Пипълз и местните филаделфийски „Джеди Майнд Трикс“. Момичетата предпочитаха хип- поп наместо хип-хоп, но се бяха помъкнали с групата, понеже за всички тях концертът бе добра причина да се помотаят заедно и да се махнат за една нощ от Източен Питърсбърг. В крайна сметка отиваха във Филаделфия, а това определено биеше по точки поредната вечер, прекарана във висене около пицария „Гаргано“.

Кери и Тайлър.

Стефани и Брет.

Ксавиър и Хедър.

Бяха приятели още от основното училище — много преди всъщност да започнат да ходят заедно и да се разделят на двойки. Но сега положението се променяше. Училището свършваше. Над главите им надвисваше колежът. Зрелостта. Истинският свят. Макар че никой от групата не изразяваше на глас всичко това, до един знаеха, че е много вероятно шоуто да е последният път, когато се размотават нанякъде заедно. След няколко месеца щяха да тръгнат по свои собствени пътища, така че бяха твърдо решени да си изкарат добре — един последен път, преди да им се набърка животът.

Когато концертът свърши, и шестимата се изнесоха на паркинга заедно с насъбралата се тълпа зрители. Натъпкаха се в стария микробус, който Тайлър бе наследил от брат си Дъстин, след като той запраши за Афганистан. Дъстин винаги поддържаше колата в такова състояние, все едно свежарка слиза от фабричния конвейр. Двигателят бе настроен да мърка, когато въртеше на празен ход и да реве, когато Дъстин помпеше газта. Когато за първи път взе буса, Тайлър полагаше усилия да го поддържа в идеална форма. Но с времето му бе отпуснал края, както ставаше с всичко друго в живота му. Когато Кери го питаше, извинението на Тайлър беше, че просто няма сръчните ръце, с които се отличаваше брат му. И никога не е бил оправен с механиката. Талантите на Тайлър се простираха в друга област — да докопа пакет с трева или шест билета на третия ред за този концерт например. Той обичаше да нарича тези неща „придобивки“. Беше най-близкото нещо до квартален хитрец, дето имаха в Източен Питърсбърг, и си го знаеше.