Брайън Кийн - Градска готика

— Заключете вратите! — подкани ги Хедър с ококорени очи.

Тайлър пренебрегна искането ѝ, но всички останали вдигнаха прозорците си. След малко той нацупено стори същото.

— Къде, на майната си, е завоят?

От дъното на буса Ксавиър се обади:

— Пич, ей там има знак за Шосе 30! Това няма ли да ни върне в Литиц?

— Нямам намерение да се връщам в Литиц. Искам да ида в Камдън.

— Майната му на Камдън! — изкрещя Ксавиър. — Да си надничал навън? Накрая просто ще ни освиткат!

Тайлър се взираше право напред.

— Хора, прекалено се шашкате! Да му се не види, тъкмо излизаме от рап концерт. И сега всички се шашкате да караме през града? Сбирщина бели копеленца, това сте вие!

— В случай че не си забелязал — обади се Брет, — и ти също си бял, Тайлър!

— Не съм „бял“. Италианец съм.

Ксавиър въздъхна.

— Всички просто се успокойте! — продължи Тайлър. — Ще се оправим. Докато не се ебавате с никого, и те няма да се ебават с вас!

Той се стараеше да говори спокойно, но беше стиснал зъби. Кери знаеше от опит, че гневът отново бе започнал да се трупа в гърдите му.

Последните останки от маската му паднаха, когато светна лампичката на двигателя и изпод капака започна да бълва пара, която обви предното стъкло.

— Мамка му!

Двигателят се изкашля и умря. Радиото и фаровете умряха заедно с него. Скоростта им намаля от четирийсет мили в час до пет. Изтърколиха се на още няколко ярда и след това спряха. Зад тях ревна клаксонът на друга кола, чийто шофьор губеше търпение. Тогава Тайлър пусна аварийните, но и те не проработиха.

— Мамицата му!

Той отвори вратата, излезе и махна на другата кола до тях. След това се гмурна отново в буса и дръпна щифта на капака. Каза:

— Стойте вътре! — и решително се упъти към предницата на возилото.

И ето ги сега тук — в счупена кола насред гетото.

По вина на Тайлър.

Кери поклати глава и въздъхна.

— Случват се гадории! — изсумтя Ксавиър отново.

Хедър кимна в съгласие:

— Просто му беше притупало да ходи в Камдън тази вечер. Ако ни беше послушал, вече да сме далеч оттук.

— Дали не трябва да излезем и да му помогнем? — предложи Брет. — Така де, Тайлър хич го няма по колите. Дъстин винаги е бил човекът-мотор. Какви ще ги свърши там отпред?

Кери се намръщи:

— Тайлър каза да стоим в колата.

— Заеби — заяви Брет. — Тук е горещо и нямам никакво намерение да пускам прозорците отново.

— Страхуваш се да пуснеш прозорците — обвини го Хедър — но нямаш нищо против да щръкнеш отвън с Тайлър?

— Аха — включи се и Ксавиър. — Кво ще кажеш за туй, брато?

Ухилена подигравателно, Хедър заговори с бебешко гласче:

— Той знае, че Тайлър ще натупа големите лоши гангстери от гетото, ако смеят да ни се бъркат. Страх го е.

Ушите на Брет пламнаха. Вместо да отговори, той отвори вратата и излезе навън.

— Знаеш ли — обади се Стефани, обръщайки се към Хедър. — Това беше наистина гаден кифладжийски ход!

Усмивката на Хедър угасна.

— Просто се шегувах!

— Е, Брет е чувствителен. Знаеш го.

С въздишка Ксавиър и Хедър излязоха от колата да се извинят на Брет. Стефани остана на място, ровейки в чантата си. Извади розов мобилен телефон и го отвори. Екранчето грейна в мрака.

— На кого се обаждаш? — попита Кери.

— На нашите. Те имат Тройно А 2 2 Тройно А — членство в Асоциацията на американските автомобилисти. . Могат да пратят влекач да ни вземе.

— Задръж за малко. Нека просто изчакаме да видим първо какво ѝ има на колата.

— Заеби — отвърна Стефани, — няма да седя да се помайвам, докато ни обират. Да си поглеждала навън? Все едно сме в Багдад!

Кери разтри слепоочията си. Зад очите ѝ започваше да пулсира главоболие.

— Моля те, Стеф? Почакай само няколко минути. Ако се обадиш сега, просто ще ядосаш Тайлър още повече!

— Не ми пука.

— Знам, че не ти пука, но не си тази, която ще трябва да се разправя с него, когато е ядосан. Моля те! Заради мен?

Стефани поклати глава:

— Нямам представа защо се примиряваш с тази гадост. Ако Брет се държеше така с мен, да съм го зарязала още преди време!

— Брет те оставя да го тъпчеш като килимче. Прави го още от прогимназията. Той е лепка.

— Може. Но е сладък и се отнася с мен така, както всяка жена заслужава! Уважава ме. Както казах, не знам защо се примиряваш с Тайлър. Той не уважава нищо и никого. Дори себе си!

— Няма да ми се налага да го трая още много. Щом ида в „Рутгърс“, положението ще се промени. Ще се отчуждим с времето.