Брайън Кийн - Градска готика

Тайлър изруга, удари по колата с юмрук и вниманието на Кери се върна върху приятелите ѝ. Правеше впечатление, че по улицата вече не минават коли. Внезапно бяха останали сам-самички.

— Може би трябва да се обадим на родителите на Стеф! — предложи Брет. — Доста е късно, а и сме в лош квартал!

Тайлър го стрелна с поглед, отвори уста да отговори и след това се втренчи над рамото на приятеля си. Изкриви лице по твърде познат за Кери начин. Побърза да се обърне заедно с останалите, за да видят какво го е накарало да гримасничи недоволно.

Към тях бавно се приближаваше групата чернокожи, които Кери бе забелязала преди малко. Момчетата изглеждаха на същата възраст като тях. Повечето бяха издокарани или в спортни анцузи, или в бели без ръкавки. Придържани само от здраво пристегнати колани и езиците на маратонките, панталоните им висяха кажи-речи до коленете, оголвайки ластиците на боксерките им. Златни пръстени и огърлици допълваха модните им дрешки. Неколцина бяха нахлупили на главите си обърнати наобратно бейзболни шапки. Онзи най-отпред носеше на главата си черен дураг. На ушите му блестяха златни халки. На Кери ѝ заприлича на пират.

— О, мамка му! — прошепна Брет. — Какво, да му се не види, им се е прищяло?

Стефани простена:

— Е сега ще ни освиткат!

Брет кимна:

— Лоша работа. Ама наистина лоша, мама му!

— Я се успокойте! — обади се Ксавиър. — Вие какво, автоматично приемате, че щом са черни, значи ще ни окрадат?

— Я ги виж — настоя Брет. — Ясно като бял ден, че не се канят да ни продават бисквитки!

Изгубил дар слово, Ксавиър го стрелна с поглед.

Групичката се дотътри по-наблизо. Всичките вървяха с особена, ленива и крива походка. Притесненията на Кери нараснаха. Щеше ѝ се да се съгласи с Ксавиър, но премисли положението и местонахождението им. Обзе я паника. Посегна към ръката на Тайлър, но той бе скован като камък.

— Мамка му — простена Брет. — Мамка му, направете нещо, момчета!

Ксавиър го сръчка:

— Пич, я кротката! Държиш се като задник!

Когато групичката стигна на десетина фута от тях, спряха. Водачът пристъпи напред и ги огледа подозрително.

Приятелите му бавно се наредиха до него.

— Кво, да го еба, правите тука? Изгубихте ли се?

Гласът му бе басов и кисел. Стоеше напрегнат, сякаш в готовност да им се нахвърли.

Стефани и Хедър се хванаха за ръце и едновременно отстъпиха назад. Брет се пъхна зад тях. Ксавиър излезе иззад колата и се обърна с лице към групата. Тайлър бавно затвори капака и се присъедини към него. Кери остана на мястото си. Имаше чувството, че краката ѝ са се сраснали със земята. Сърцето ѝ биеше като чук зад гърдата ѝ.

Обади се друг от чернокожите младежи:

— Човекът ви попита нещо!

— Не искаме неприятности — заяви Тайлър.

Кери се намръщи болезнено от ревливия му, умолителен тон.

— Е, ако не щете неприятности — обади се водачът и се ухили, — значи сте попаднали на грешното място.

Приятелите му се разкикотиха в отговор. Той вдигна ръка и те незабавно млъкнаха.

— Влезте в квартала след здрач — продължи той — и значи непременно си търсите неприятности. Или дрога. Или сте се загубили. Та за какво иде реч?

— Нито едно от изброеното — предизвика го Ксавиър. — Претърпяхме малка авария. Това е всичко. Вече викнахме влекач и той идва насам… — поспря за секунда. — Трябва да дойде всеки момент.

Водачът сръчка с лакът хилавото хлапе до себе си.

— Чу ли туй лайно, Маркъс? Рече, че влекачът идвал насам!

Маркъс се ухили и кимна.

— Чух го, Лео. Кво ще речеш?

Водачът — Лео — се взираше в Ксавиър, докато отговаряше:

— Мисля, че тоя белчо се ебава с нас, туй мисля. Никва пътна помощ няма да влезе тука по тъмно. Не и на тази улица!

Ксавиър и Тейлър се спогледаха. Кери видя адамовата ябълка на приятеля си да подскача нагоре-надолу в гърлото му. Обърна се към Стефани, която бавно вадеше мобилния от чантата си.

— Майтапа настрана — каза Лео, — та кво правите сички вие тука? Търсите ли си нещо?

— Може и да търсим — съгласи се Тайлър. — Какво имаш?

Лео пристъпи по-близо.

— Въпросът е какво имаш ти. Колко пари носиш?

„О, мамка му! — помисли си Кери. — Моментът настъпи. Сега ще извадят нож или пистолет.“

— Н-ние идваме от „Чу-удовища на ххип-хопа“ — заекна Брет, скрит зад момичетата. — П-п-просто се опитваме да се п-п-приберем!

Групата избухна в зловещ смях. Кери не можеше да прецени дали го е предизвикал твърде очевидният страх в гласа на Брет или фактът, че група бели и явно дошли от предградията хлапета е ходила на хардкор рап концерт.