Брайън Кийн - Градска готика

Бяха напуснали паркинга със свалени прозорци. Смееха се и си крещяха един на друг, полуоглушали след концерта и натъпкани с адреналин заради късния час. Цареше лято и те бяха млади. Щастливи. Безсмъртни. А всичките онези лоши неща навън в големия свят?

Е, тези лоши неща се очакваше да се случват на другите хора.

Поне докато не се случиха на тях.

Започна се пет минути след като напуснаха паркинга — с това, че Тайлър реши да посети свой приятел от другата страна на реката, в Камдън. Никой с капка акъл в главата не би отишъл след залез-слънце в Камдън, Ню Джърси, но Тайлър се кълнеше, че знае накъде е тръгнал. Беше им обещал, че този приятел имал страхотна тревица.

Тайлър навигираше микробуса през главозамайващ лабиринт от градски улици, настоявайки, че знае накъде да кара. Подминаваха каре подир каре налепени една в друга къщи, мяркайки само тук-там по някой магазин — за матраци, „Ландромат“, пицария и платец на гаранции. Разни мъже се мотаеха по улицата пред една от дългите редици къщи и ги зяпаха, докато подминаваха. Настоятелните им погледи притесниха Кери. На всичкото отгоре Тайлър започна да се нервира, когато пътят, който следваше, влезе в ремонт и се оказа затворен. Улицата бе блокирана от оранжево-бели варели от масло, увенчани с мигащи жълти светлини.

— Какво, на майната му, е туй пък? — намръщен, Тайлър посочи към големия, омачкан знак „ПЪТЯТ Е ЗАТВОРЕН“.

— Блокиран е — каза му Брет.

— Знам, че е блокиран, лайноглавецо. Благодаря за помощта!

— Трябва ти джипиес — заяви Стефани. — Моите родители ми купиха за рождения ден миналата година. Никога не се губя.

Тайлър се намръщи още повече:

— Твоите родители ти купуват всичко, принцесо.

Стефани сви рамене:

— Е, ако имаше джипиес, нямаше да седим сега тук, нали така?

— Изненадва ме, че знаеш как да програмираш шибаната джаджа.

— Хей! — обади се Брет в защита на приятелката си. Гласът му потрепваше от нерви. — Я по-кротко, Тайлър!

— Я си затваряй плювалника, Брет!

— Няма защо да се обиждаме. Стига толкова, че иначе ще… — гласът на Брет заглъхна. Той се размърда с неудобство.

— Ще какво? — подразни го Тайлър. — Ще ме биеш на шах? Я си сядай на мястото и затваряй човката, женчо!

Доловила нарастващата му нервност, Кери се опита да успокои приятеля си:

— Тайлър, защо просто не обърнем и не се прибираме вкъщи? Не сме толкова на зор за трева!

Красивото лице на Тайлър се сбръчка за момент и тя проследи стъпка по стъпка как приятелят ѝ се опитва да дръпне юздите на гнева си. Насаме, само между тях си двамата, Тайлър беше страхотен сладур, но определено си имаше и проблеми с избухливостта. Когато му изтървеше края, обикновено ситуацията се вкисваше. Никога не бе посягал да я удря или нещо подобно. Но говореше разни неща — думи, по-болезнени от какъвто и да е юмручен удар.

Той поклати глава:

— Всичко е наред. Мога да заобиколя. Просто трябва да се върнем едно каре назад и да намеря удобен път!

В крайна сметка обаче заобикалянето ги отведе на противоположната страна на моста „Бен Франклин“. Спокойната фасада на Тайлър се пропука, когато се оказа, че карат по усуканите улички на Лоуър Карлайсъл Трууей и криволичат през един от най-лошите квартали на Филаделфия. Улиците гъмжаха от проститутки, които изглеждаха оживени. Когато минаваха край нея, някаква жена с хлътнали очи и червена като пожарникарска кола коса им показа среден пръст. На ъгъла на устата ѝ цъфтеше огромен херпес. Брет ѝ махна. Стеф го ръгна с лакът в ребрата.

Улицата беше неравна и напукана. Колата подскочи над зейнала канална шахта и се олюляваше и дрънчеше толкова зловещо, че Дъстин като нищо би гръмнал братчето си с бойна карабина. Нещо задра по пода на возилото. Брет изпъшка от задната седалка, а останалите се свиха, щом стърженето се проточи на доста прилично разстояние.

— Да го еба! — измърмори Тайлър под нос.

— Ще ти се! — отвърна Кери.

Той се усмихна, но в изражението му липсваше веселие. Продължиха нататък по улицата по-бавно и от лениво пълзящ охлюв. Видът на квартала около тях се влошаваше все повече. Подминаха групичка мърляви на вид барове, чиито клиенти се мотаеха пред входовете, окъпани в ярък неон. След това баровете отстъпиха на заложни къщи и магазини за алкохол, обградени от скапани, миниатюрни къщички.

— Исусе! — изпъшка Брет. — Само виж тези къщи! Как е възможно в тях да живеят хора?

Бяха спрели на червен светофар. Тътнещият бас от колата до тях разтърсваше прозорците им. Голяма група чернокожи младежи стоеше на ъгъла и надзърташе към тях. Когато един от тийнейджърите пристъпи към микробуса и направи неприличен жест, Тайлър настъпи газта и се юрна на червено. Зад гърба им изрева клаксон.