Брайън Олдис - Хеликония. Лято

Сартори-Ирвраш възнамеряваше единствено да отмъсти на бившия си господар и да провокира избиването на Първа фагорска. Любовта му към познанието само по себе си и омразата към другите хора го подведоха. Той пропусна да забележи настроението на публиката си. В резултат на това религиозната вяра изпадна в незапомнена криза — и то в деня преди пристигането на Императора на Свещения Пановал, великия Ц’сар Киландар IX, който идваше в Олдорандо, за да излее благоволението на Акханаба върху вярващите.

Най-живите думи са тези, изречени от устата на мъртви мъченици. Монасите неволно разпръскваха ереста на Сартори-Ирвраш, която намираше благодатна почва за развитие. Нямаше да минат много дни и недоволството щеше да се насочи към самите тях.

Всъщност тълпата изпадна в ярост заради част от разкритията на Сартори-Ирвраш, за която самият той оставаше сляп. Благодарение на вярата си слушателите му си дадоха сметка за нещо, останало недостъпно за него.

Те осъзнаха, че дълго отричаният от Църквата факт сега се изправя срещу тях в цялата си голота. Човешката мъдрост съществуваше от памтивека. Акханаба беше фагор и те самите, както и техните бащи, бяха прекарали живота си в преклонение пред един фагор. Бяха се молили на същия този скот, когото преследваха. „Затова не питайте дали съм човек, животно или камък“, се казваше в свещените книги. Сега удобната недомлъвка се сгромоляса пред простия факт. Техният превъзнасян бог, богът, на който се крепеше политическата система, се оказа фагор.

Кое щяха да предпочетат хората, за да живеят поносимо по-нататък? Дали непоносимата истина, или своята непоносима религия?

Дори слугите в двореца занемариха задълженията си, питайки се един друг:

— Дали не сме роби на нечии роби?

Господарите им бяха обхванати от духовна криза. Те бяха приели като даденост, че са господари на своя свят. Изведнъж планетата се превърна в нещо съвсем различно, в място, където те бяха сравнително отскорошни пришълци, при това по-низши.

В двореца се разгоряха ожесточени спорове. Много от най-ревностните вярващи отхвърляха изцяло хипотезата на Сартори-Ирвраш, обявяваха я за хитро сплетена паяжина от лъжи. Ала както винаги в такива положения, намираха се други, които с готовност се присъединяваха към нея и добавяха, че винаги са знаели истината и дори са го казвали. Объркването ставаше все по-голямо.

Сайрен Стунд беше вярващ само от практически интерес. Вярата за него не беше жизнена необходимост, както за Джандол-Анганол. Той гледаше на нея само като на масло, което да смазва кормилото на управлението му. И изведнъж всичко беше поставено на карта.

Злощастният крал на Олдорандо прекара остатъка от следобеда, затворен в покоите на жена си, а край главата му пърхаха и чуруликаха птички. От време на време той пращаше Баткаарнет-тя да търси Милуа Тал и да приема пратениците, които докладваха за разбити магазини и за ожесточено сбиване в един от най-старите манастири.

— Нямаме войници — хленчеше Сайрен Стунд.

— Нито пък вяра — подхвърли съпругата му, без да скрива злорадството в гласа си. — А имаш нужда и от двете, за да запазиш реда в този ужасен град.

— Предполагам, че Джандол-Анганол си е плюл на петите, за да отърве кожата. А би трябвало да остане за екзекуцията на сина си.

Той се наслаждаваше на тази мисъл до идването на Криспан Морну вечерта. Видът на съветника свидетелстваше за неизчерпаемите му запаси от мрачно настроение. Той се поклони на господаря си с думите:

— Ако правилно съм преценил ситуацията, Ваше величество, центърът на вниманието се измести от Джандол-Анганол. Сега то се насочи най-вече върху самата вяра. Да се надяваме, че днешната лекция скоро ще бъде забравена. Хората не могат дълго да живеят с убеждението, че са по-низши същества от фагорите.

— Може би сега е моментът Джандол-Анганол да изчезне завинаги от погледа ни. Според каноничния закон той все още не е разведен и тази сутрин ние показахме на всички какво представляват претенциите му в действителност. Той си изпя песента.

— Затова трябва да го отстраним от града, преди да е успял да говори със Свещения Ц’сар. Дали това да не стане чрез посланика Есомбер или чрез Улбобег? Ц’сарят и без това ще се изправи лице в лице с по-важен проблем — този за духовната криза. Можем да решим и още един важен въпрос — женитбата на дъщеря ви, като й осигурим най-подходящата партия.

— О, разбирам за какво намекваш, Криспан! — изчурулика Баткаарнет-тя.