Брайън Олдис - Хеликония. Лято

Сартори-Ирвраш се поклони към краля на Олдорандо, който се усмихна в отговор. Ако можеше да предвиди какво ще стане след малко! Тук-там се чуха слаби ръкопляскания.

— Докато животът в двора на Матрасил още беше спокоен, аз имах привилегията да се радвам на компанията на Мирдем-Ингала, наречена от поданиците си кралица на кралиците — разбира се, те просто не познават кралица Баткаарнет-тя — и на дъщеря й, Татроман-Адала. Татро имаше книжка с вълшебни приказки, които аз често й четях. Въпреки че, както ви казах, всичките ми ръкописи бяха унищожени, вълшебните приказки на Татро оцеляха дори когато жестокият й баща я прати в изгнание на морския бряг. Ето това е една такава книжка, същата като на принцесата.

При тези думи Оди тържествено вдигна над главата си книгата, така че всички да я видят.

— В книгата на Татро имаше една приказка, която се казваше „Сребърното око“. Аз съм я чел много пъти, без да вникна в смисъла й. Едва когато тръгнах да странствам, осъзнах дълбоката истина, скрита в нея. Може би защото стадата от фламбреги ми напомниха за първобитните фагори.

До този момент лекцията на Сартори-Ирвраш, макар и лишена от обичайната за него педантичност, трудно успяваше да задържи вниманието на публиката. Много от хората, които се шляеха по моравата, бяха от организаторите на гоненията, пропити от омраза към фагорския род. При думата „фагори“ те наостриха уши.

— В приказката за Сребърното око се говореше за една гилота. Тя била съветник на краля на една митична страна — Понпт, която сега се нарича Понипот и се простира на запад от Преградните планини. Тази гилота превъзхождала краля по мъдрост и му давала съвети, благодарение на които той управлявал. Кралят бил така зависим от нея, както е синът от майката. В края на приказката той убива гилотата. Самото Сребърно око било небесно тяло също като слънцето, но било сребърно и светело само през нощта. Една близка звезда, която не излъчвала топлина. След смъртта на гилотата Сребърното око отлетяло и никога вече не се появило. „Какво ли значи всичко това? — запитах се аз. — Какъв е смисълът на приказката?“

Ораторът се наведе ниско над катедрата с прегърбени рамене и насочи показалеца си към публиката, разпален от историята, която разказваше.

— Решението на тази главоблъсканица ме осени, докато плавах на един ускутски кораб. В Кадмерския пролив ни застигна безветрие. Тази дама тук, Оди, и аз слязохме на остров Глиат и успяхме да хванем дива гилота с черна козина. Женските фагори имат еднодневно маточно кръвотечение, предхождащо същинския менструален цикъл, след който се разгонват. Поради предубеждението си към този животински вид аз никога не съм се опитвал да науча родния му език, нито хурду, но открих, че думата, която гилотите използват за менструалния си цикъл, е „тенхър“. Ето това беше разгадката! Извинете ме, ако темата ви се струва противна за обсъждане. В моите изследвания — унищожени напълно от Джандол-Анганол — съм отбелязал, че дори фагорите са съхранили една-две легенди. Трудно би могло да се очаква, че в тях се съдържа някакъв смисъл. И все пак има една легенда, в която се говори, че Хеликония някога е имала спътник, който е кръжал около нея така, както Баталикс кръжи около Фрейър. Този спътник отлетял, когато пристигнал Фрейър и се зародил човешкият род. Така гласи легендата, а името на отлетелия спътник на родния език на фагорите е „Т’Сен-Хър“.

— Защо „тенхър“ и „Т’Сен-Хър“ да не са варианти на една и съща дума? — запитах се аз.

Тенхърът на гилотите идва десет пъти за една малка година — тоест веднъж на всяка десета от годината. Оттук можем да направим извода, че това небесно око или луна е служело като часовников механизъм, отмерващ времето между циклите. Но дали луната Т’Сен-Хър — ако предположим, че е съществувала, — е обикаляла Хеликония за една десета? Как да се провери нещо, което е станало толкова отдавна, че в човешката история няма запазено нито едно свидетелство? Отговорът е в приказката на Татро. Там се казва, че Сребърното око се е отваряло и затваряло. Това може би означава, че се е увеличавало и смалявало в зависимост от разстоянието, точно като Фрейър. Десет пъти в годината то е било широко отворено, тоест пълно. Ето го отговора. Отново десет пъти! Мозайката започва да се подрежда. Разбирате ли сега неизбежния извод, до който стигнах тогава?

Сартори-Ирвраш огледа публиката и се убеди, че много от присъстващите не го разбират и чакат учтиво да продължи. Гласът му прерасна в крясък: