Брайън Олдис - Хеликония. Лято

Негово величество се настани удобно на трона си. Удари гонг и се появи Криспан Морну, облечен както винаги в черно. Явно министърът на архивите Кимон Еурас беше твърде изтощен от сутрешното напрежение, за да се включи в последвалите събития, така че Криспан Морну се явяваше единственото упълномощено длъжностно лице.

Той се изкачи на издигнатия в средата на поляната подиум, поклони се на краля и кралицата и заговори с глас, в който според думите на един дворцов шегобиец имаше толкова чувство, колкото и в сексуалния живот на публичния палач.

— Този следобед ще имаме удоволствието да се насладим на едно рядко събитие. Ще присъстваме на лекция, която представлява значителен принос в историята и естествената философия. Дошли сме тук като представители на новото поколение на един просветен народ, за да узнаем причините за скокообразното развитие на нашите култури. То се дължи не на войните, както се опитват да ни убедят някои злонамерени лица, а на смяната на сезоните в Голямата година, която се състои от 1825 малки години. През Голямата година се редуват периоди на непоносима горещина и столетия на смразяващ студ. Това е наказанието на Всемогъщия за човешките грехове. Трудно е за цивилизацията да оцелее при такъв продължителен студ. Сега ще чуем един човек, чийто зорък поглед е проникнал отвъд тези всеизвестни факти. Той ще ни въведе в същността на отдавнашни събития, които днес ни засягат с особена сила. Те се отнасят най-вече до взаимоотношенията ни с онези зверове, които Всемогъщият ни е изпратил като изпитание — фагорите. Моля ви, благородни господа, да се вслушате добре в думите на учения Сартори-Ирвраш.

Над поляната се чуха вяли ръкопляскания. Определено музиката и неприличните истории се предпочитаха пред интелектуалните усилия.

Когато ръкоплясканията стихнаха, напред пристъпи Сартори-Ирвраш. Той приглади с привичен жест бакенбардите си и се огледа крадешком наоколо, но въпреки това не изглеждаше притеснен. До него вървеше Оди Джесератабхар, облечена в пъстър чагирак. Тя се беше излекувала от раните си и сега проявяваше завидна бодрост и присъствие на духа. Типичното ускутско високомерие проблясваше в погледа, с който обходи събралото се множество. Изражението й донякъде се смекчаваше само когато поглеждаше към Сартори-Ирвраш.

Ученият беше нахлупил платнена шапка, скриваща плешивината му. Той носеше няколко книги, които положи внимателно на катедрата пред себе си. Сартори-Ирвраш започна с хладен, изпълнен с достойнство глас, в който нищо не загатваше какъв смут ще всее в душите на присъстващите.

— Благодаря на Негово величество крал Сайрен Стунд, че ми даде убежище в двора на Олдорандо. През дългия си живот съм се сблъскал с много превратности и дори тук — дори тук! — продължават да ме тормозят враговете на знанието. Твърде често именно онези, които би трябвало да подкрепят всячески просвещението, са най-голямата спънка за развитието му. Дълги години аз бях канцлер в двора на крал Варпал-Анганол, а по-късно и на сина му, дръзнал да дойде тук независимо от тазсутрешния си сблъсък с правосъдието. Той ме лиши несправедливо от заеманата длъжност. През годините, прекарани в Матрасил, аз разработих едно изследване на нашия свят, което нарекох „Азбука на историята и природата“, и в този си труд се опитвах да определя общото и границите между мита и реалността. За това ще говоря сега. Когато ме уволниха, всичките ми ръкописи бяха най-варварски изгорени, а делото на целия ми живот — унищожено. Ала знанието, което съхранявах в главата си, не се изгуби. Благодарение на него, на последвалия си опит и най-вече на помощта на дамата до мен, Оди Джесератабхар, свещеник-адмирал на сиборналския флот, аз успях да проникна в същността на много явления, които по-рано бяха загадка. И най-вече на едно от явленията — на една космологична загадка, дала отпечатък върху целия ни живот. Имайте търпение да ме изслушате въпреки горещината. Ще се постарая да бъда пределно кратък, макар някои да казват, че това рядко ми се удава.

Той се изсмя и се огледа наоколо. Всички го слушаха с внимание — някъде искрено, другаде престорено. Окуражен, Сартори-Ирвраш се впусна да излага възгледите си.

— Надявам се, че това, което ще кажа, няма да обиди никого. Говоря с дълбокото убеждение, че хората поставят истината над всичко. Ние сме толкова улисани в ежедневните си грижи, че рядко се сещаме да се огледаме и да забележим грандиозните дела на планетата около нас. Те са по-изумителни от всичко, което можем да си представим. Нашият свят гъмжи от живот. Той е навсякъде — независимо от сезона от полюс до полюс хвърчат, скачат и пълзят живи твари. Безчетни стада от фламбреги, всяко от тях наброяващо милиони глави, бродят из необятния сиборналски континент. Гледката е незабравима. Откъде идват тези зверове? От колко време са тук? Никой не знае отговора на тези въпроси. Ние можем само да съзерцаваме с нямо благоговение. Тайните на древността могат да бъдат разгадани само ако престанем да воюваме помежду си. И ако всички крале имаха мъдростта на Сайрен Стунд.