Брайън Олдис - Хеликония. Лято

— Позор! — чу се глас откъм пейките.

Но Абати отговори най-невъзмутимо:

— Аз наистина имам удоволствието да познавам един сиборналски господин. Сиборналците ми харесват заради добрите си обноски, господине.

— Благодарим ти, Абати, твоите показания са изключително ценни. — Усмивката на Криспан Морну притежаваше топлотата на кама. След като момичето излезе, той се обърна към съда:

— Моето мнение е, че по-нататъшни доказателства не са необходими. Тази невинна девойка ни каза всичко, което искахме да знаем. Лъжите на принца на Борлиен, напротив, го изобличават като убиец. Чухме как е извършил убийството в Отасол, по всяка вероятност по нареждане на баща си, само за да се сдобие с тази дрънкулка. Предпочитаното от него оръжие е фагорският рог — той вече е убил Симода Тал със същото оръжие. Неговият баща в това време се е запътил насам, за да злоупотреби с гостоприемството ни и да осъществи пъклените си планове спрямо единствената останала дъщеря на Негово величество. Ние тук разкрихме един подъл заговор, с каквито е изпълнена историята. Ето защо без колебание настоявам от името на двора и на целия наш народ и на двамата — бащата и сина — да бъде наложено смъртно наказание.

Съпротивата на Робайдей-Анганол беше сломена още при влизането на Абати в залата. Сега той изглеждаше просто един хлапак, който прошепна с треперещ глас:

— Моля ви, пуснете ме да си вървя. Аз съм създаден за живот, не за смърт и гнусни заговори. Не съм влизал в заговори с баща си! Отричам и това, и всички останали обвинения.

Криспан Морну театрално се завъртя и се изправи срещу младежа.

— Продължавате ли да отричате убийството на Симода Тал?

Робайдей облиза пресъхналите си устни.

— Може ли един откъснат лист да убива? Аз съм само един обрулен лист, господине, носен от вихъра на живота.

— Нейно величество кралица Баткаарнет-тя е готова да ви разпознае като странника, посетил двореца преди известно време, когато сте дошъл, преоблечен като мадис, с ясното намерение да извършите това гнусно деяние. Искате ли Нейно величество да влезе в залата и да ви идентифицира?

Робайдей се разтрепери:

— Не!

— Тогава случаят е ясен. Този младеж — не някакъв голтак, а принц по рождение! — е влязъл в двореца и по нареждане на баща си е убил нашата обичана от всички принцеса Симода Тал.

Всички погледи се насочиха към съдията. Той сведе очи, преди да произнесе присъдата.

— Решението на съда е следното: ръката, извършила това подло убийство, принадлежи на сина. Умът, насочвал ръката, е на бащата. Къде тогава е първоизточникът на вината? Отговорът е ясен…

От гърдите на Робайдей се изтръгна вик на болка. Той протегна ръка, сякаш искаше да сложи преграда пред думите на съдията.

— Лъжа! Лъжа! Всичко в този съд е лъжа! Ще ви кажа истината, макар тя да ми носи гибел. Признавам, че аз сторих това със Симода Тал, но не го направих, защото съм в сговор с баща си, краля. О, не, това не може да стане! Ние с него сме като деня и нощта. Направих го, за да му навредя. Погледнете го — ето го пред вас, човек като всички останали, а не крал! Да, просто човек, докато майка ми си остава кралица на кралиците. Аз да съм в сговор с него? Толкова бих убил по негово желание, колкото и да се оженя по волята му… Заявявам ви, че този злодей е невинен. Ако трябва да умра с гнусната смърт, на която ме обричате, нека поне никой да не може да каже, че съм бил в съюз с него. Макар че бих искал да бъда. Защо ми е да помагам на човек, от когото не съм видял никаква помощ?

Той сграбчи главата си с ръце, сякаш искаше да я изтръгне от раменете.

В последвалата тишина Криспан Морну изрече хладно:

— Ако искахте да му навредите, по-добре да бяхте мълчал.

Робайдей го изгледа със студен проницателен поглед.

— Това, от което се страхувам, е злото начало у човека, а у вас го виждам далеч по-ясно, отколкото у този нещастник, принуден да носи бремето на борлиенската корона.

Джандол-Анганол вдигна очи към тавана, сякаш искаше да се откъсне от всички земни вълнения, но тялото му се разтърсваше от ридания.

Съдията смутено се прокашля, преди да произнесе окончателната присъда.

— С оглед самопризнанието на сина бащата, разбира се, се признава за невинен. Историята познава не един неблагодарен син… Ето защо постановявам, по волята на Акханаба Всемогъщия, бащата да бъде освободен, а синът да бъде обесен веднага, щом Негово величество крал Сайрен Стунд сметне за необходимо.

— Нека аз да умра вместо него, а той да заеме престола вместо мен!