Брайън Олдис - Хеликония. Лято

Прозорчето гледаше на запад. На миниатюрното късче небе, което можеше да зърне кралят, не се виждаше и следа от мъгла. Баталикс хвърляше по паважа дълги сенки. После те избледняха, а когато изгря Фрейър, се раздвоиха. По-късно облачната пелена отново се появи, сенките изчезнаха, а температурата започна да се покачва.

По някое време на площада дойдоха работници — носеха широки дъски и греди. Имаха покорния вид на всички, които си изкарват хляба като тях — бяха готови да си свършат работата, но не и да се съсипват от бързане. Не след дълго на площада се издигна ешафод.

Джандол-Анганол слезе, седна на пейката и стисна главата си с ръце.

Стражите дойдоха да го изведат. Той се бореше с тях, но напразно. Оковаха го във вериги и без да им мигне окото, го заблъскаха нагоре по каменната стълба.

Всичко се развиваше така, както би си пожелал Сайрен Стунд. Превратностите на съдбата, склонна понякога да преобръща всичко наопаки, сега му даваха възможност да възтържествува над човека, който съвсем неотдавна тържествуваше над самия него. Кралят подскачаше от радост, издаваше ликуващи викове и прегръщаше Баткаарнет-тя, като не забравяше да хвърля по някой и друг злорад поглед към унилата си дъщеря.

— Виждаш ли, дете, ти се метна на врата на един злодей, който ще бъде заклеймен пред всички като убиец! — Той се приближи към нея с кръвожадни искрици в погледа. — Само след един ден ще ти дадем трупа му — да го прегръщаш колкото си искаш. Да, само след двадесет и пет часа твоята непорочност ще бъде завинаги запазена от посегателствата на Джандол-Анганол.

— Защо не обесиш и мен, татко, и така да се избавиш от всичките си дъщери, които ти носят само грижи?

В двореца беше избрано специално помещение, което да послужи за съдебна зала. Църквата я освети като храм на правосъдието. Украсиха я с клонки от вероника, скантиом и планински чай — смяташе се, че всички тези треви имат свойството да разхлаждат. Предназначението им беше да намалят задухата и да разпространяват целебния си аромат в залата. Бяха се събрали множество дворцови и градски величия. В никакъв случай обаче не можеше да се твърди, че всички те са безусловно съгласни с владетеля си, каквото и да си мислеше той.

Трите главни действащи лица в представлението бяха кралят, неговият мрачен съветник Криспан Морну и един съдия на име Кимон Еурас, който изпълняваше в Църквата длъжността управител на архивите.

Кимон Еурас беше толкова слаб, че се прегърбваше, сякаш само опъването на кожата му го задържаше прав. Беше плешив, по-точно на главата му нямаше видими следи от коса, а сивкавата кожа на лицето му с бледността си напомняше поверените му пергаменти. Когато се изкачи до мястото си, облечен в черни одежди, спускащи се до патравите му ходила, кръвожадният му паешки вид убеди присъстващите, че милосърдието едва ли ще бъде основната му цел в този процес.

Когато тези достолепни сановници заеха местата си, удари гонг и двама яки стражи довлякоха крал Джандол-Анганол в залата. Накараха го да застане по средата, така че всички да го виждат.

Границата между затворника и свободните хора е ясно изразена във всеки съд. Тук тя биеше на очи още повече. Краткото затворничество на краля беше достатъчно, за да му придаде занемарен вид. Туниката му беше мръсна. Той обаче стоеше с високо вдигната глава и пронизваше присъстващите с орловия си поглед. Повече наподобяваше хищна птица, която търси да открие слабост, отколкото човек, търсещ милост. Гордото спокойствие на движенията и чертите му си оставаше неотменна част от него.

Кимон Еурас подхвана със стържещ глас нескончаема реч. Древният прах на поверените му документи сякаш беше заседнал в гърлото му. Последните думи съдията произнесе, повишавайки максимално глас:

— … жестокото убийство на нашата обичана принцеса Симода Тал в същия този дворец с удар на фагорски рог. Крал Джандол-Анганол, вие сте обвинен като подбудител на това престъпление.

Джандол-Анганол издаде възглас на несъгласие. Един съдебен пристав веднага го удари по гърба и изрече:

— Затворникът няма право да говори. Още едно прекъсване на съдията и ще ви върнем обратно в килията.

За случая Криспан Морну беше успял да изнамери отнякъде костюм в още по-траурен черен цвят. Той се отразяваше върху брадичката и бузите му, тъмнееше в очите му, а когато заговореше — и в самото му гърло.

— Нашето намерение е да ви докажем, че вината на този борлиенски крал е неоспорима и че той е дошъл тук с единствената цел да унищожи принцеса Милуа Тал, като по този начин прекъсне родословната нишка на династията Стунд. Ще ви покажем копие на оръжието, с което е била жестоко убита принцеса Симода Тал. Ще ви покажем също и фактическия извършител на престъплението. Ще приведем необорими доказателства, че всички факти еднозначно сочат обвиняемия като инициатор на жестокия заговор. Донесете кинжала.