Брайън Олдис - Хеликония. Лято

Вечерта беше малко по-хладна. Усетиха нов земен трус, но сред всеобщата суматоха той мина почти незабелязан.

Успокоен и освежен от банята, добре нахранен, Сайрен Стунд беше готов да приеме по подобаващ начин Алам Есомбер и достопочтения Гуадъл Улбобег. Преди да покани двамата мъже в покоите си, той се настани удобно на една кушетка заедно със съпругата си, като се постара видът им да бъде достатъчно впечатляващ за случая.

След като размениха всички полагащи се любезности, една робиня наля вино в чашите, предварително напълнени с лордриярдски лед.

Гуадъл Улбобег беше препасал върху леката си дреха свещенически пояс. Той влезе неохотно и явно никак не се зарадва от присъствието на Криспан Морну. Старецът усещаше, че положението му е несигурно, и нервничеше.

Алам Есомбер, напротив, имаше твърде жизнерадостен вид. Както винаги безупречно облечен, той се приближи уверено към кушетката и целуна ръка на двете кралски особи с вид на човек, недосегаем за бактериите.

— Днес следобед, Ваше величество, вие наистина ни предложихте незабравим спектакъл, както обещахте. Моите поздравления. Как ловко жонглираше с думите този ваш стар безбожник! Разбира се, съмнението само укрепва вярата ни. И все пак каква ирония на съдбата! Омразният крал Джандол-Анганол, покровителят на фагорите, който едва днес сутринта трябваше да защитава живота си пред съда, тази вечер се изправя като героичен защитник на божиите чеда!

Той се засмя закачливо и се обърна към съветника Морну в очакване последният да го порицае за безпричинната му веселост.

— Това е богохулство — произнесе Криспан Морну с възможно най-мрачния си глас.

Есомбер кимна с усмивка.

— Сега, когато ни е дадено ново определение за Бога, сигурно ще има и за богохулството? Вчерашната ерес, господине, днес се възприема като утрешен верен път, който сме длъжни да последваме възможно по-скоро…

— Не разбирам защо сте толкова весел — изрече недоволно Сайрен Стунд. — Но се надявам да се възползвам от доброто ви настроение. Искам да ви помоля за една услуга. Момиче, поднеси още вино.

— Ще направим всичко, което Ваше величество ни нареди — каза Гуадъл Улбобег, като със загрижен вид стискаше чашата си.

Кралят се привдигна, поглади корема си и величествено заяви:

— На ваше разположение ще бъдат всички необходими средства, за да убедите крал Джандол-Анганол да напусне кралството незабавно, преди да е измамил и въвлякъл в брачен съюз бедната ми дъщеря Милуа Тал, която е още дете.

Есомбер и Гуадъл Улбобег се спогледаха.

— Е? — подкани ги кралят.

— Ваше величество…

Есомбер усилено дърпаше един кичур на врата си, без да вдига поглед от пода.

Гуадъл Улбобег се прокашля, понечи да каже нещо, после като че ли размисли и отново се прокашля.

— Осмелявам се да запитам Ваше величество — виждал ли е дъщеря си напоследък?

— Колкото до мен, Ваше величество, аз съм изцяло във властта на борлиенския крал, сир — добави Есомбер, който продължаваше да пощи врата си. — Вследствие на проявена нескромност от моя страна, сир. Нескромност, проявена по непростим начин спрямо кралицата на кралиците. Така че когато днес следобед при нас дойде кралят на Борлиен и поиска помощта ни, ние се почувствахме задължени…

Той млъкна, като продължаваше да следи изражението на Сайрен Стунд, а през това време Улбобег завърши вместо него:

— В качеството си на епископ на Свещения Ц’сар на Пановал, Ваше величество, аз съм упълномощен да действам от името на Негово Светейшество, когато се касае за някои църковни обреди…

— А аз — добави Есомбер, — все още съм недостоен пазител на документа за развод, подписан от бившата кралица Мирдем-Ингала, който трябваше да бъде връчен на Ц’саря или на някой от сановниците му още преди няколко десети. Извинете ме, че използвам тази неприлична вече дума…

Гуадъл Улбобег продължи, този път с видимо задоволство:

— И тъй като двамата сме силно загрижени да спестим на Негово Светейшество някои от многобройните задължения, които това приятелско гостуване при братски народ му налага…

— При положение, че има далеч по-неотложни въпроси за решаване…

— И, разбира се, в желанието си да улесним Ваше величество…

— Стига! — изрева Сайрен Стунд. — Говорете по същество и престанете да увъртате!

— Точно това си казахме и ние преди няколко часа — съгласи се Есомбер, дарявайки присъстващите с най-чаровната си усмивка. — „Престанете да увъртате!“ Добре казано, Ваше величество… Ето защо в съответствие с пълномощията, поверени ни от онези, които стоят над нас, ние извършихме тържествената брачна церемония между Джандол-Анганол и вашата красива дъщеря Милуа Тал. Службата беше простичка, но трогателна и ние съжаляваме, че Ваше величество не присъства.