Брайън Олдис - Хеликония. Зима

Вече бе извлякъл полза от познанството си с Бези Безамитикал. Тя му показа откъде да мине по тесните улички на Кориантура, които се спускаха стръмно надолу. Така капитанът слезе в равнината незабелязано за караула на Първа гвардия, разположен по укрепленията над склона. Формално погледнато, в момента Фашналгид беше в положението на дезертьор.

Обясни на войниците с полуистини целта на идването им тук. Трябвало да чакат, докато армията на Аспераманка се появи от юг. Нямало да изпълняват никакви опасни задачи. Просто щял да предаде на архиепископ-командира съобщение от Олигарха.

Скъсиха поводите на йелките и ги вързаха така, че ги принудиха да легнат, после опряха гърбове в хълбоците на животните, за да се топлят. Докато чакаха завръщащите се войски, Фашналгид се зачете в томче с любовна поезия.

Минаха няколко часа. Войниците започнаха да се оплакват. Мъглата се разпръсна, небето блесна в прозрачна синева. В далечината се чу тропот на копита. От юг наближаваха ездачи.

Можеха да минат само оттук, защото с Костените скали започваше неприветливият каменен гръбнак на платото, обгърнал целия Чалски залив. Всички пътници бяха принудени да се провират нагоре през клисурите.

Фашналгид затвори книгата и се изправи.

Както често му се случваше, отново усети слабостта на волята си. Дългото чакане и отпускащата душата печал на стиховете подрониха решимостта му да предприеме нещо. Все пак се насили да даде ясни заповеди на войниците си, които трябваше да заемат позиция, скрити зад скалите. Очакваше да види след малко авангарда на армията. Вместо това се появиха само двама ездачи.

Напредваха бавно. И двамата се гърбеха уморено на седлата на своите йелки. Носеха военни униформи, а животните бяха наполовина остригани, както бе прието в армията. Фашналгид заповяда на новодошлите да спрат.

Единият слезе от йелка и се приближи предпазливо. Макар че едва бе минал юношеската възраст, лицето му сивееше от прахта и преумората.

— От Ушкутошк ли сте? — подвикна прегракнало.

— Да, идвам от Кориантура. А вие от армията на Аспераманка ли сте?

— Изпреварихме с три дни войската. Може би и с повече.

Фашналгид се замисли. Пуснеше ли тези двамата да минат, те щяха непременно да се натъкнат на постовете, разположени от майор Гардетерак. Вероятно щяха да разкрият и скривалището му. Не вярваше, че би могъл да ги застреля хладнокръвно… при това юношата пред него също беше офицер, младши лейтенант. Оставаше му единствено да ги възпре, като им обясни предрешената съдба на идващата армия и да си осигури помощта им.

Пристъпи към младия офицер, който обаче измъкна незабавно револвер и го опря на свитата си лява ръка. Примижа зад цевта и нареди:

— Нито крачка повече! Знам, че сте скрил още хора наблизо.

Фашналгид разпери ръце.

— Вижте какво, няма нужда да се заплашваме. Не ви мислим лошото. Искам само да поговорим. Май нещо освежително няма да ви е излишно.

— И двамата ще стоим, където сме. — Без да отделя поглед от мерника на револвера, младши лейтенантът заповяда на своя спътник: — Слез и му вземи оръжието.

Фашналгид нервно облизваше устни и се надяваше неговите войници да го спасят, но в същото време се молеше те да кротуват, за да не бъде застрелян в суматохата. Следеше с поглед втория ездач, който слезе от хокснито. Ботуши, панталон, наметало, кожена шапка… Нещо в движенията на човека подсказа на опитния сластолюбец, че това е жена. Тя тръгна нерешително към него.

Когато го доближи, Фашналгид сграбчи протегнатата й ръка, изви китката и грубо извъртя жената. Прикри се зад нея и измъкна своето оръжие от кобура.

— Хвърли револвера или ще застрелям и двама ви!

Лейтенантът се подчини и Фашналгид извика своите войници. Те се показаха предпазливо, личеше неохотата им да се намесят.

Обезоръженият мъж стоеше и се взираше предизвикателно във Фашналгид. Капитанът пъхна ръка под наметалото на жената и опипа гърдите й.

— Кои сте вие, мътните ви взели? — засмя се той, а пленничката му захлипа. — Ей, приятелю, ти май обичаш да си угаждаш, когато пътуваш… тази тук си я бива.

— Казвам се Лутерин Шокерандит. Лейтенант съм. Нося бързо известие за Върховния олигарх, така че най-добре ни пуснете да продължим по пътя си.

— Загазил си, да ти кажа.

Капитанът заповяда на един от войниците да прибере револвера, завъртя жената с лице към себе си и я побутна назад, за да я огледа по-добре. Погледът на Торес Лал бе натежал от ярост. Фашналгид я потупа по бузата и се обърна към Шокерандит: