Брайън Олдис - Хеликония. Зима

— Всички тези титли са една условност — каза баща му. — Крият зад тях истинските си имена. Олигархията се опира на тайните, затова и имената на Олигарха и на членовете на Олигархията са грижливо пазен секрет. Никой не ги знае. Че те дори помежду си не се познават… Все едно.

— Значи все пак никога не си виждал Олигарха?

— Никой не може да твърди, че се е срещал лично с него. Но онзи случай беше особен и затова той се намираше в съседната стая. Самият Олигарх. Поне така ни уверяваха. Сигурен съм, че беше там, винаги съм го казвал. Кой знае, може да е един гигантски рак с щипки, достигащи до небето, но поне беше в другата стая тогава. Ако бях отворил вратата, щях да го видя, с щипките и мустаците и всичко останало…

— Татко, а ти какво правеше там?

— Наричат го Исенския хълм… И ти си чувал за този хълм. Всички го знаят къде е, но дори Членовете на Олигархията не се познават помежду си. Тайните са много важни. Не забравяй това, Харбин. Честността е за юношите, добродетелта е за жените, а тайните — за мъжете. Нали знаеш онази стара поговорка, дето дядо ми все я повтаряше: „В ръкава на сиборналеца са крие не само ръка“. Истина е.

— Ти кога беше на Исенския хълм? Да не си прехвърлил правата върху имението на Олигархията? Трябва да знам!

— Задължения, момчето ми, човек има и задължения в този живот. Не може само да купува кукли на жените и да им рецитира стихчета. Поемеш ли някои задължения, получаваш срещу това защита и покровителство. Наближава зимата, трябва да гледаме напред. А аз остарявам. Нужна ни е сигурност… Няма за какво да се тревожиш. Всичко беше уговорено още преди ти да се родиш. Тогава бях важна личност, по-издигнат, отколкото ти някога ще бъдеш. Ти би трябвало вече да си майор, но чувам разни неща от семейство Гардетерак… Затова подписах задължението, че първородният ми син ще служи в армията на Олигарха срещу защитата, която получихме според онзи указ, когато аз…

— Значи си ме продал на армията още преди да се родя?! — възкликна Фашналгид.

— Ех, Харбин, синовете на всички служат в армията. Това е благородно. И е проява на набожност, както ни учи църквата.

— Продал си ме на армията! И какво получи в замяна?

— Спокойствие. Чувство за изпълнен дълг. И сигурност, както вече ти казах, но ти не ме слушаш. Майка ти също одобри решението ми. Питай я — идеята беше нейна.

— Пресътворителко… — изпъшка капитанът и си наля пълна чаша.

Докато гълташе течността на големи глътки, баща му изведнъж произнесе силно и разбрано:

— Получих обещание.

— За какво?

— За бъдещето. За неприкосновеността на нашето имение. Харбин, самият аз в продължение на много години бях един от Членовете. Затова и подписах документа за армейската ти служба. Да си офицер е чест… а и възможност за добра кариера. Би трябвало да си оправиш отношенията с младия Гардетерак.

— Продал си ме! Татко, ти си ме продал като някой роб…

Фашналгид се разплака и излезе тичешком от къщата. Без да се оглежда, той пришпори хокснито си в галоп, далеч от мястото, където се бе родил.

След няколко месеца полкът, в който беше и неговата рота, пристигна в Кориантура. А от прекия си началник и личен враг майор Гардетерак капитан Харбин Фашналгид получи заповедта да подготви „сърдечно“ посрещане за завръщащата се армия на Аспераманка.

Откакто имаше писана история, Сиборнал винаги беше значително по-единен от пъстрото сборище народи, които съставляваха населението на Кампанлат. Разбира се, и жителите на северния континент имаха своите разногласия, но винаги успяваха да се опълчат заедно срещу външните заплахи.

През вековете на по-мек климат Сиборнал беше благодатна земя. Още от ранните години на Голямата пролет Фрейър се издигаше в небето и не залязваше никога, затова нивите и градините на север даваха плод рано. Но сега наближаваше периодът на мраз и тъма и Олигархията се стремеше упорито да затегне юздите на властта в ръцете си, като посвоему също мяташе покривало от мрак върху континента.

И Олигархията, и обикновените хора съзнаваха, че от напрежението на неотклонно настъпващата зима обществото може да се пръсне като замръзнала водопроводна тръба. Студът и недостигът на храна биха могли да съсипят цивилизацията. След страховития Мракоден, който предстоеше само след няколко години, тъмнината и ледът щяха да сковат северните страни за три и половина местни века. По време на зимата Сиборнал ставаше царство на полярните виелици.