Камбаните отбелязаха със звън третия нощен час, а майор Гардетерак вече се бе изправил пред огледалото, навлякъл кожения си панталон. Взираше се изпитателно в отражението си, докато се бръснеше.
Този офицер не понасяше глупости, като например изпадането в паук за общуване с предците. Смяташе се за рационалист. Дори можеше да се каже, че рационализмът бе символ-верую за него и цялото му семейство. Защото не вярваше в Неживеещия бог (но не се отнасяше с пренебрежение към властта на църковните йерарси), а паук просто отхвърляше. На майора никога не би му хрумнало, че неговият начин на мислене го обрича да прекара живота си в земно подобие на обсидиановата забрава, без никога да зърне дори лъч светлина.
В момента грижливо прокарваше по бузите си острието на бръснача и обмисляше как да вгорчи съществуването на хората от Кориантура, без да забравя и за своя пряк подчинен — капитан Харбин Фашналгид. Гардетерак преливаше от увереност, че има напълно рационални причини да ненавижда Фашналгид, сред които изпъкваше некадърността на капитана. Майорът си представяше, че на негово място всеки разсъдлив човек би постъпил така.
Преди последната Голяма зима в Сиборнал бе властвал един велик крал. За потомците си беше познат под името крал Денис. Дворът му се намирал в Стария Ашкитош, имал резиденция и в могъщите постройки, известни сега като Есенните палати. Така гласешез легендата.
Крал Денис приветствал в двореца си учени мъже от цялата планета. Великият държавник се борил за оцеляването на Сиборнал през мрачните столетия на страшната зима. Организирал и силен флот, който пратил през морето да покори Пановал.
Учените на краля съставяли каталози и енциклопедии. На всичко живо били давани имена, за да се попълнят и подредят списъците. Единствено неподвижният свят на мъртвите бил пропуснат, и то само от уважение към Църквата на страшния покой.
След смъртта на Денис последвал дълъг период на смутове. Настъпила зимата. По-късно изтъкнатите родове на седемте сиборналски народа се обединили, за да създадат Олигархията и управляват континента според повелите на разума и науката, както им завещал и мъдрият крал. Разпращали просветени мъже да поучават и жителите на Кампанлат. Някои стигнали дори до древното културно средище Кийвасиен в югозападния край на Борлиен.
А през есента на сегашната Голяма година бе издаден един от най-разумните укази на Олигархията. С него се променяше сиборналският календар. Доскоро народите на северния континент (с изключение на невежите селяндури от затънтени краища като Горен Хазиз) мереха времето по формулата „толкова и толкова години след коронясването на крал Денис“. Олигархията отмени тази традиция.
Отсега нататък малките години бяха номерирани — според указанията на астрономите — от малката година, в която Хеликония и бледото й светило Баталикс бяха най-отдалечени от Фрейър. С други думи, отправна точка беше годината на апастрона.
Всяка Голяма година се състоеше от 1825 малки, разделени на свой ред на 480 денонощия. Настоящата година, когато Аспераманка и армията му нахлуха в Чалс, беше 1308-ма след апастрона. С тази астрономическа система на летоброене никой не забравяше в кой сезон на Голямата година живее. Така беше по-рационално.
Смяната на календара разтревожи селяните като всяко нововъведение. Но Олигархията знаеше добре какво прави. Започна да управлява потайно и трупаше разни загадки и секрети. Разпръсна навсякъде прикрити агенти. През цялата есен укрепваше тайната полиция, за да брани интересите си. А водачът — самият Олигарх, постепенно се превърна в анонимна, потискаща легенда, сякаш надвиснала над Ашкитош, докато според преданията крал Денис бил обичан от поданиците си и често се срещал с тях.
Зад всички закони и забрани, налагани от Олигархията, имаше множество рационални доводи. Уповаването на разсъдливостта се превъплъти в жестока философия, прилагана в живота от хора, подобни на майор Гардетерак. Рационалността му даваше удобни поводи да тормози по-нисшестоящите. Всяка вечер вдигаше тостове за веруюто си в столовата на казармата, а грамадните му зъби захапваха свирепо ръба на чашата, когато питието се стичаше в гърлото му.
Сега довърши сутрешния си тоалет и благоволи да изтърпи, докато слугата му помагаше да нахлузи ботушите и облече палтото си. Рационално защитен от студа, той излезе на покритите със скреж улици.
Капитан Харбин Фашналгид не изповядваше рационализма. По-скоро беше пияница.
Читать дальше