Брайън Олдис - Хеликония. Зима

Очите на майора, мъгливокафяви като мътилката навън, се плъзнаха по отпечатания лист.

— Като гледам, повече търгувате с чужди страни — отбеляза след малко с дебелия си глас. — И във всички тези пристанища върлува заразата. А нашият велик Олигарх, осенен от милостта на Неживеещия, се бори да опази народите ни от тази болест, чието огнище се намира именно в Дивашкия континент. От този момент нататък нито един кораб няма да отплава към Кампанлат.

— Нито един кораб?!… Но вие не можете да…

— Мога. Вече казах — нито един кораб! До второ нареждане.

— Добри ми господине, какво ще стане с моята търговия?…

— Животът на жените и децата е по-важен от търговията. Ти си чужденец, нали?

— Не съм. Аз и семейството ми живеем в Ушкутошк цели три поколения.

— Но не си ускут. И видът ти, и името ти те издават.

— Господине, с Кудж-Джувек не ме свързва почти нищо!

— От днес в този град действат военновременни закони. Ще се подчиняваш на заповедите, ясно ли ти е? Ако само една твоя пратка отплава към друга страна, ще бъдеш изправен пред военнополеви трибунал и ще бъдеш осъден… — думите на майора сякаш увиснаха във въздуха, преди да добави с най-безчувствения си тон: — … на смърт.

— Но това е разорение за мен и семейството ми! — опита се да възрази Одим и принуди с усилие устните си да изобразят усмивка.

Майорът кимна на един от редниците, който веднага извади някакъв документ от джоба на туниката си. Офицерът разгъна листа върху масата.

— Тук е казано всичко, до последната подробност. Подпиши, че си се запознал със заповедите. — Отново оголи зъбите си, докато Одим сляпо драскаше името си под документа. — Освен това като чужденец си задължен всеки ден да се явяваш пред назначения от мен офицер, който отговаря за този район на пристанището. Канцеларията му се намира в съседния склад, така че няма да се разкарваш много.

— Господине, позволявам си да повторя, че не съм чужденец. Родил съм се на съседната улица. Оглавявам комитета на местните търговци. Попитайте ги що за човек съм!

Направи красноречив умолителен жест и смачканата прокламация изпадна от палтото му на пода. Бези се наведе припряно и подхвърли хартиената топка в огъня. Майорът не я погледна, изобщо не й обръщаше внимание. Пъхна езика си между зъбите и горната устна, сякаш се замисли за нахалството на Одим, после каза:

— Значи така — от утре всеки ден ще се явяваш да докладваш на моя заместник, както ти заповядах. Това е капитан Фашналгид, ще го намериш в съседната сграда.

При споменаването на капитана Бези наведе глава към огъня. Може би лицето й почервеня само от пламъците на разгорялата се прокламация?

Когато майор Гардетерак и войниците му излязоха, Одим затвори вратата към опаковъчната зала и се отпусна в креслото до огнището. Съвсем бавно се приведе напред, взе от килима сдъвканата клечка и я пусна върху жаравата. Бези коленичи до него и хвана ръката му. Мълчаха дълго.

Най-после Одим се принуди да каже с престорено хладнокръвие:

— Е, мила моя Бези, май закъсахме. Как ще се справим с тези затруднения? Къде ще живеем? Може да се преместим тук. Дали да не съборим онази пещ, която и без това използваме твърде рядко? Там можем да настаним някои от роднините. Помещението е голямо, можем да му придадем приличен вид… Но ако ми забранят да търгувам, значи… значи ни очаква мизерия. И тези злодеи знаят твърде добре това. На ускутите им се иска всички да им станем роби…

— Ама че ужасен човек, нали? Какви очи само… И какви зъби! Приличаше ми на голям рак.

Одим седна по-изправено в креслото и щракна с пръсти.

— Все пак поне в едно нещо ни провървя. Преди всичко трябва да се заемем с онзи Фашналгид от съседния склад. Имаме късмет, че именно този капитан беше настанен на квартира при нас. Може би си го виждала. Доколкото разбрах, чете книги, изглежда ми цивилизован човек. Пък и жена ми се грижи да бъде добре нахранен по всяко време. Току-виж, успеем да го убедим, че е добре да ни помогне.

Хвана брадичката на Бези и принуди младата жена да го погледне в очите.

— Пиленце, човек винаги може да направи нещо, за да си помогне. Я отиди при този симпатичен капитан и го покани да ни посети. Кажи му, че бих искал да му поднеса подарък. Не се съмнявам, че ще го убедим от време на време да пренебрегва заповедите в наша полза. И още нещо, Бези… Той е грозен като планински демон, но това не бива да те притеснява. Бъди много, много мила с него. Нали се разбрахме, душичке? Ако трябва, дръж се по-съблазнително… ясно ти е какво искам да кажа. Даже ако се наложи да престъпиш границите на приличието. Животът ни зависи от неговото добро отношение… — Той чукна с пръст острия си нос и се усмихна окуражително. — Хайде, гълъбче, тичай да го доведеш. И помни — не се спирай пред нищо, за да го спечелиш!