Брайън Олдис - Хеликония. Зима

— И Пазителят изрази същата надежда.

Отиде да навести майка си. Почти изцедена от болестта, Лурна Шокерандит не помръдваше в леглото. И наистина не го позна, както очакваше Аспераманка. През нощта Лутерин сънува, че отново е в Колелото.

Следващият ден започна с голямо раздвижване в къщата и трескав звън на камбани. Странни кухненски миризми достигаха стаята му. Постепенно разпозна ароматите на ястия, които някога би вкусил охотно. Сега копнееше за простичките порции, пуснати през отворите на Колелото.

Влязоха роби да го измият и облекат. Остави се покорно на грижите им.

В голямата зала се бяха събрали много непознати. Загледа се отгоре в тях, подпрян на перилата. Не изпитваше никакво желание да се смеси с това гъмжило. Наместникът Аспераманка се качи при него и го хвана за ръката.

— Изглеждаш ми потиснат. Какво мога да направя за тебе? Важно е всички да видят днес, че ти угаждам.

Тълпата от залата се устреми навън, където чакаше колона от шейни. Лутерин мълчеше. Чуваше как вятърът реве свирепо както в Колелото.

— Добре тогава, поне ще се возим в една шейна, та да си помислят, че сме приятели. Отиваме в манастира, където ще се срещнем с Пазителя, със съпругата ми и мнозина от изтъкнатите хора на Харнабхар.

Говореше оживено, но Лутерин не го слушаше, съсредоточи се в слизането по стъпалата. Едва когато застанаха пред външната врата, Наместникът попита грубо:

— Да не носиш някакво оръжие?

Лутерин поклати глава и двамата се качиха в шейната. Робите ги увиха с кожи. Поеха напред във виелицата сред снежните преспи.

Завиха на север и вятърът се впи в лицата им. При минус двадесет градуса можеха лесно да измръзнат.

Но небето беше ясно и когато преминаваха през смълчаното село, зад връх Харнабхар се очерта неравна гигантска маса.

— Шивенинк, трети по височина в света — посочи Аспераманка. — Ама че отблъскващо място!

Той издаде неопределен звук на отвращение.

Голите нагънати стени се виждаха само минута-две. После върхът изчезна като призрак, надвиснал над селото.

Шейните поеха нагоре по криволичещия път към манастира Бамбек. Влязоха и робите ги поведоха към сводестите зали, където вече се бяха събрали десетки гости с много официален вид.

По даден знак всички изкачиха още няколко стълби. Лутерин следеше равнодушно ставащото. Вслушваше се в тътена дълбоко под манастира. Напрегнато се опитваше да си представи всяко ъгълче от своята килия, всяка драскотина по стените.

Най-сетне спряха в една от най-високо разположените зали. Два килима покриваха пода — бял и черен. Разделяше ги желязна ивица по средата на просторното помещение. Газовите лампи едва осветяваха залата. Един-единствен прозорец гледаше на юг, но бе покрит с тежка завеса.

На нея беше избродирано изображение на Великото колело, а всеки от гребците седеше в тясната си килийка по периферията и се усмихваше блажено.

Едва сега разбирам тези усмивки, каза си Лутерин.

В един ъгъл група музиканти свиреха тържествени мелодии. Лакеи с подноси разнасяха напитки.

Появи се Пазителят на Колелото Есикананзи и вдигна ръка за поздрав. Засмяно се поклони на всички и насочи туловището си към Наместника на Харнабхар, до когото стоеше Лутерин.

След като си размениха приветствия, Есикананзи попита Аспераманка:

— Нашият приятел по-общителен ли е тази сутрин? — Щом чу отрицателния отговор, той се обърна към госта с пресилено добродушие: — Е, онова, на което ще станеш свидетел, може и да ти развърже езика.

Подмазвачи и нищожества заобиколиха двамата мъже и Лутерин полека се измъкна от групата. Някой докосна ръкава му. Обърна се и застана срещу изпитателния поглед на две широко отворени очи. Слаба жена с вкаменена на лицето й сдържаност сега се бе вторачила в него с искрено или привидно изумление. Носеше строга тъмнокафява рокля, чиито поли докосваха пода, а по яката изобилстваха дантели. Въпреки че наближаваше средна възраст и лицето й бе още по-изпито, Лутерин я позна мигновено.

Изрече името й.

Инсил кимна, сякаш той потвърди някакво нейно подозрение.

— Разправяха, че те е хванал инатът и отказваш да си спомняш. Колко са свикнали с лъжите! Лутерин, представям си що за ужас е да се върнеш от света на мъртвите и да завариш все същата тълпа измамници и мошеници — но по-стари, по-алчни… и по-уплашени. Как ти изглеждам?

Гласът й му звучеше остро, а устните й се кривяха в мрачна гримаса. Лутерин се учуди на многобройните накити по дрехата, в ушите, на ръцете, по пръстите й.