Брайън Олдис - Хеликония. Зима

След малко излезе. Дълго се взираше в звездите, радваше се на нощта. После се върна в стаята и побутна Трокерн.

— Спя — измънка младежът.

— Ако не спеше, едва ли бих могъл да те събудя.

— Ммм…

— Ти открадна нещо от мен, Трокерн. Присвои си обяснението ми защо всичко се е объркало на Земята само за да направиш впечатление на твоите дами.

— Както виждаш, впечатлих само половината от тях.

Трокерн посочи мирно спящата Ермин, която сякаш очакваше целувка и в съня си.

— За жалост повтори доводите ми неправилно. Някогашната жажда за собственост у човечеството не е била причинена от страха… макар че ти май употреби думите „вечни съмнения“. Била е плод на вродената агресивност. Хората от старата раса не са се бояли достатъчно силно, иначе никога нямаше да създадат оръжията, с които са могли да се изтребят окончателно. Агресията е била коренът на всички злини.

— Но тя не се ли поражда от страха?

— Не се опитвай да правиш предно салто, преди да си проходил. Ако вземем Хеликония за пример, ще видиш как всяко поколение превръща в ритуал агресията и убийството. Някогашните земяни също са се стремили не само да господстват над територии и един над друг.

— Сартори-Ирвраш, едва ли си се наспал добре следобеда.

— Спя и се будя, когато пожелая. — Тупна ученика си по рамото. — Можем да продължим тези разсъждения. Древните хора са се опитвали да поробят и Земята, да я оковат в бетон. Но амбициите им не се изчерпвали с това. Техните политици искали да господстват и в космоса, а обикновените граждани си играели с фантазии как нахлуват в галактиката и стават владетели на вселената. Това е било агресивност, а не страх.

— Може би си прав.

— Ей, не се отказвай толкова лесно от тезата си. Може да съм прав, може и да греша. Длъжни сме да разкрием истината за своите предшественици, които въпреки порочността си ни дадоха шанс да продължим живота.

Трокерн се надигна от леглото. Ермин въздъхна и се обърна, но не се събуди.

— Топло е. Да се поразходим навън — предложи Сартори-Ирвраш.

Когато излязоха под звездите, Трокерн попита:

— Учителю, мислиш ли, че можем да се усъвършенстваме чрез преосмислянето?

— От гледна точка на биологията ще си останем каквито сме, но с малко късмет винаги можем да подобрим социалното си устройство. Говоря за сегашните ни занимания по планетата — напълно новото обединение на природните науки с науките за човечеството, обществото и битието. Разбира се, основната ни роля като живи същества е да бъдем част от биосферата и сме най-полезни, ако не се променяме в това. Само ако цялата биосфера се промени, ще имаме нова роля.

— Но тя се променя непрекъснато. Дори тук, в тропиците, лятото се различава от зимата.

Сартори-Ирвраш зарея поглед към хоризонта и отвърна разсеяно:

— Лятото и зимата са функции на устойчивата биосфера, те са диханието на Гея в равномерния й ход напред. Човеците трябва да се съобразяват с налаганите от нея ограничения. За агресивните това е песимизъм. Само че да разбереш тази истина е проява на обикновен здрав разум. Може да се провали само някой, който вярва, че човечеството е център на всичко, Господар на Творението, и че може да постигне целите си за сметка на нещо друго. Подобни възгледи носят единствено страдания, каквито виждаме на Хеликония. А е достатъчно да се откажем от наглото убеждение, че светът или бъдещето в някакъв смисъл са „наши“, за да се подобри веднага животът на всеки отделен човек.

Трокерн вметна:

— Мисля, че всеки трябва да открие това самостоятелно.

За него беше удоволствие да прояви смирение след залез-слънце. Изведнъж Сартори-Ирвраш се разсърди малко.

— Да, така е за съжаление. Учим се от горчивия си опит, а не от прекрасния пример. Смешно е! Не си въобразявай, че смятам сегашното положение за съвършено. Гея сигурно е доста глупава, щом изобщо е позволила да ни се размине и този път. На Хеликония Прасътворителката поне е измислила и фагорите, за да поставят човечеството на мястото му!

Трокерн се засмя едновременно с учителя си.

— Знам, че съм излишно палав според тебе — каза след малко, — но не е ли и самата Гея палавница?

Учителят му го изгледа хитро.

— Всичко трябва да се размножава в изобилие, за да бъде изядено от нещо друго. Вероятно това не е най-добрата подредба на света, но е била стъкмена според нуждите на момента от наличния химически хаос. Можем обаче да подражаваме на Гея и също да стигнем до някакво равновесие.