Брайън Олдис - Хеликония. Зима

— Липсва ли ви баща ми?

— Не мен би трябвало да питате за такива неща. Аз само върша административната работа.

Старецът забоде поглед в пръснатите по бюрото документи.

— А майка ми още ли живее тук?

Другият рязко вдигна глава.

— Да, тук е.

— А Торес Лал?

— Не ми е известно това име, господине.

Тишината се изпълни с шумолене на хартия. Когато вратата се отвори, Лутерин се сети да стане. Влезе кльощав висок мъж с прошарена коса и издължено лице. Имаше звънче на пояса си. Застана насред стаята и изгледа госта от горе на долу. Лутерин срещна погледа му невъзмутимо, опитваше се да познае дали това е някой от явните или прикритите му врагове.

— Е… най-после се върна в света, където причини голям смут навремето. Добре дошъл. Олигархията ме назначи за Наместник, за да се разграничи от църковните власти. С влошаването на климата все по-трудно поддържаме връзка с Ашкитош. Грижим се да ни снабдяват добре с храна от Ривенджк, но военните… не горят от желание да идват насам.

Разделяше изреченията с отчетливи паузи. Лутерин предпочете да премълчи.

— Ще се погрижим за тебе, макар че едва ли ще е уместно да се настаниш отново в тази къща.

— Това е моят дом.

— Не е. Ти нямаш дом. Открай време тук е домът на Наместника.

— Значи сте имал голяма полза от деянието ми.

— Да, все някому се случва да провърви на този свят. Вярно е.

Настана мълчание. Секретарят им поднесе две чаши ядал. Лутерин взе своята, очарован от играта на рубинените отблясъци, но не понечи да пие.

Наместникът стоеше все така изпънато, но пролича, че не е спокоен, когато изгълта питието на един дъх и каза:

— Разбира се, дълго си бил откъснат от света. Наистина ли не ме позна?

Лутерин не отговори. В лек изблик на раздразнение Наместникът промърмори:

— В името на Прасътворителката, много затворен си станал. Някога бях твой командир. Аз съм Аспераманка. Мислех си, че войниците никога не забравят мъжете, които са ги водили в битка!

Едва сега Лутерин отвори уста.

— Ах, да, Аспераманка… „Нека им пуснат малко кръв“… Да, спомних си.

— Трудно се забравя как под влиянието на баща ти Олигархията заповяда моята армия да бъде изтребена, за да не пренесем Дебелата смърт в Сиборнал. Малцина освен мен и тебе спасиха живота си тогава.

Той закрачи из стаята. Лутерин видя познатия тежък гняв по лицето му, но попита:

— Какъв съм аз за държавата — грешник или светец?

Ноктите на Наместника почукнаха по стъклото на чашата.

— След като баща ти… умря, последва период на размирици в много от областите на Сиборнал. Хората вече свикнаха със суровите закони, които ще ни преведат непокътнати през зимата… но тогава беше друго. Честно казано, мнозинството не беше добре настроено към Торкерканзлаг II. Олигархията пусна слуха, че си бил нарочно подготвен да го убиеш, защото вече не могли да контролират постъпките му. Наложиха представата, че си бил пощаден при Кориантура само защото те очаквала тази важна мисия. Мълвата засили популярността ни и ни помогна да се справим с трудностите.

— Прикрили сте престъплението ми с утешителни лъжи.

— Просто извлякохме полза от твоята иначе безполезна невъздържаност. Едно от последствията е, че за държавата ти си герой. Защо да си играем на думи като „светец“ и „грешник“? Превърна се в жива легенда. Но съм длъжен да ти кажа, че лично за мен си най-пропадналият грешник. Все още се ръководя от религиозните си убеждения в подобни въпроси.

— Религиозните убеждения ли ви настаниха на този пост в Харнабхар?

Аспераманка се усмихна и подръпна брадата си.

— Мъчно ми е за Ашкитош. Но щом ми се откри възможност да поема управлението на тази област, не се колебах… Като човек-легенда, вече вписан в историята, трябва да приемеш поканата ми да прекараш нощта под този покрив. Ти си гост, а не пленник.

— А майка ми?…

— Тук е. Тя е сериозно болна. Едва ли е по-вероятно да те познае, отколкото ти успя да си ме спомниш. И понеже си нещо като герой в Харнабхар, искам утре да ме придружиш на публичната церемония по случай деня на зимния здрач. Ще присъства и Пазителят. Така хората ще се убедят, че нищо лошо не сме ти сторили. Това ще бъде и денят на твоето завръщане в обществото. После ще има пиршество.

— Аха, ще ми подхвърлите някоя мръвка за награда…

— Не те разбирам. След церемонията ще обсъдим как би искал да подредиш живота си занапред. Вероятно ще предпочетеш да напуснеш Харнабхар и да се заселиш в по-цивилизовано място.