Бари Айслър: Рейн-сан: Специални убийства

Замислих се.

— След случилото се с Булфинч и Хилгър Ямаото ще се досети, че дискът не е унищожен, а е у теб. Той вече те беше взел на мушка. Сега ще стане още по-лошо.

— Не е толкова лесно да се добере до мен, както знаеш.

— Поемаш голям риск.

— И залогът е голям.

— Дано да знаеш какво правиш — казах. Всъщност вече ми беше все едно.

Той ме погледна безизразно.

— Има още една причина, заради която трябва да внимавам с диска. Той уличава и теб.

Засмях се, макар да ми струваше известно усилие.

— Така ли?

— Аз отдавна търся един наемен убиец, Рейн-сан. Прекалено много станаха случаите на „естествена смърт“ на неудобни хора. Винаги съм знаел, че той съществува, макар за околните да бях ловец на призраци. И сега, когато имам доказателства за съществуването му, вече не съмнявам, че това си ти.

— Какво смяташ да предприемеш?

— От теб зависи.

— Тоест?

— Както вече ти казах, заличих всички сведения за дейността ти, дори за самото ти съществуване, от архивите на Кейсацучо.

— Но дискът остава. Да не би да ми намекваш, че ще ме изнудваш?

Той поклати глава, като че разочарован от типично американската ми липса на деликатност.

— Нямам интерес от подобно нещо. Никога не бих се отнесъл по този начин с приятел. Нещо повече, познавайки характера и качествата ти, мисля, че изнудването би било безсмислено и дори опасно.

Странна работа. Този човек ме тиква в затвора, отказва се да публикува диска, казва на Мидори, че съм мъртъв, и я праща в Америка — а аз се чувствам засрамен, че съм го оскърбил.

— Можеш да се върнеш към предишния си живот — продължи той. — Но ще те попитам, Рейн-сан, това ли е животът, който искаш?

Не отговорих.

— Ще ти кажа, че никога не съм те виждал толкова… пълноценен, както във Виетнам. И мисля, че знам защо. Защото по сърце си самурай. Във Виетнам ти си мислеше, че си намерил господаря си, че работиш за кауза, по-важна от самия теб.

Това беше самата истина.

— Когато те видях в Япония след войната, ти вече не беше същият. Изглежда господарят ти те беше разочаровал жестоко и ти се беше превърнал в ронин.

Ронин буквално означава „носен от течението“. Човек без посока. Самурай без господар.

Той зачака да отговоря, но аз мълчах.

— Има ли истина в това, което казвам?

— Да — признах. Мислех си за Лудия Джейк.

— Ти си самурай, Рейн-сан. Но самураят трябва да има господар. Самураят и господарят са като Ин и Ян. Единият не може без другия.

— Какво се опитваш да ми кажеш, Тацу?

— Битката ми с онова, което задушава Япония, далеч не е свършила. И дискът е важно оръжие в тази битка, но не е достатъчно. Имам нужда от теб.

— Ти не разбираш, Тацу. Не можеш да смениш господаря си просто ей така! Белезите са твърде дълбоки.

— А каква друга възможност имаш?

— Сам да си бъда господар. Както досега.

Той махна с ръка, сякаш отпъждаше муха.

— Не е възможно, човек не е устроен така. То е като да вярваш, че размножаването става чрез мастурбация.

Този груб език му беше дотолкова неприсъщ, че се засмях.

— Не знам, Тацу. Не знам дали мога да ти имам доверие. Ти си манипулатор. Виж само какво си правил, докато аз бях в затвора.

— Дали съм манипулатор и дали можеш да ми имаш доверие, са две различни неща — заяви той с типично японско дълбокомислие.

— Ще си помисля — казах.

— Точно това искам.

— Сега ме пусни да си вървя.

Той ми посочи вратата с широк жест.

— Свободен си да си вървиш от мига, в който влязох.

— Да беше казал по-рано — подсмихнах се. — Можехме да проведем този разговор на чаша кафе.

Не бързах да се срещна отново с Тацу. Най-напред трябваше да уредя някои неща. На първо място Хари. Той беше влязъл в системата на Кейсацучо същия ден, когато причаках Хилгър пред базата „Йокосука“, и знаеше, че съм арестуван. Няколко дни по-късно всички данни за мен били заличени от архива.

— Когато видях, че данните са изтрити — каза той, — реших, че са те „заличили“ и теб. Мислех те за мъртъв.

— Такава е целта на занятието — да ме мислят за мъртъв.

— Защо?

— Защото от Кейсацучо искат да им помогна за някои неща.

— Затова ли те пуснаха?

— Танто за танто, Хари.

Разказах му за Мидори.

— Може пък да е за добро — каза той.

Знаех, че е сглобил мозайката. Но каква полза да си го казваме?

— Какво ще правиш сега? — попита Хари.

— Още не съм решил.

— Ако ти потрябва добър хакер, знаеш къде да ме намериш.

— Не знам, Хари. Тая музикална решетка доста те поизпоти. А от Кейсацучо я разгадаха за нула време.