Бари Айслър: Рейн-сан: Реквием за един убиец

Местата в Бали, Париж, Сайгон, Токио, Лос Анджелис, Калифорнийския залив, Ню Йорк, Сингапур, Ротердам и Амстердам в тази книга са описани така, както съм ги видял. Несмъртоносната милиметрова вълнова технология, която Рейн и Боаз използват в Сингапур, съществува, но не знам дали вече има преносими устройства и дали вълните могат да минават през стени, както се случва в книгата.

Джим Хилгър и неговият екип седяха приведени над купчина снимки от скрити камери в евтина хотелска стая в Кута на прочутото западно крайбрежие на остров Бали. Мусонният дъжд от късния следобед бе отстъпил на ясно нощно време, а близкият плаж все още се огласяваше от почиващи — австралийци, които се напиваха за последно, преди да се върнат към подредения си живот; американски студенти, малко по-авантюристично настроени от връстниците си във Форт Лодърдейл, привлечени в Кута от истински истории за почти безплатен курорт, дискотеки на брега и млади хора, също като тях търсещи си белята; смугли местни красавици по бански и саронги, които пък си търсеха богати бели приятели, а в случай че не успеят да докопат тази плячка, разчитаха на поне една нощ или дори час срещу достатъчно количество конвертируема валута. Всъщност, хотелът беше известен сред туристите, забърсали нещо местно и бързащи да консумират сделката, а големият паричен оборот и нежеланието на плащащите да ги гледат в очите правеше подобни места удобни убежища не само тук, в Индонезия, но и в много други страни, в които Хилгър бе работил. Сексът беше добро прикритие за тайни задачи, а зад похотта можеше да се потули и убийство.

За по-голяма конспиративност петимата пристигнаха един по един по-рано тази вечер през различни интервали от време, така че да не правят впечатление, придружени от задължителната местна девойка. Хилгър знаеше, че двама бяха дошли достатъчно рано, за да се насладят напълно на прикритието, което временните им приятелки осигуряваха, но това не го тревожеше. Беше водил мъже на война и разбираше напълно нуждите им, освен това предпочиташе да вкусят още в началото от местната фауна, а не да я гонят късно през нощта. Човекът, когото преследваха, беше опасен и Хилгър искаше всички да са много съсредоточени.

Хилгър познаваше този човек като Докс, съкратено от „неортодоксален“, бойно име от времето на тайната му мисия в Афганистан през Рейгъновата ера. Някога Докс беше морски пехотинец снайперист, един от най-добрите, но напоследък беше на свободна практика. Хилгър го беше наемал три пъти. В първите два случая Докс се справи блестящо. Третият път беше пълен провал и точно заради него бе организирана сегашната операция.

— Виж това — каза мъжът, който седеше срещу Хилгър, и посочи към снимка, направена с 500-милиметрова леща. — Видяхме го да влиза и излиза от вилата си. Тя е усамотена. Мисля, че можем да го хванем там.

Хилгър кимна. Предложението на мъжа му се видя разумно. Казваше се Демеер — едро русо белгийско копеле, ветеран от родния му отдел за специални агенти. Колегите му охраняваха белгийските посолства. Бяха обучени от белгийските специални служби, чувстваха се удобно в градска среда и говореха, както и се очакваше от тях, по няколко езика. Демеер беше един от най-добрите. Владееше особено атлетична форма на тай чи, боравеше добре с нож и бе помогнал през годините няколко пъти на Хилгър при „премахването“ на заподозрени в тероризъм, затова Хилгър знаеше, че си струва да се вслуша в съветите му.

— Вилата е добър вариант — обади се мъжът зад Демеер. — Да се придържаме към познатото, така мисля аз.

Хилгър с мъка сдържа гримасата си. Демеер, който беше с гръб към последния изказал се, не успя да упражни такъв контрол върху физиономията си.

Хилгър вдигна очи и се взря за миг в мъжа. Беше застанал настрани от останалите, облегнат на стената до прозореца, а другите бяха насядали един срещу друг на спалнята в стаята. Никой не отговори на коментара му. Ако бяха отбелязали липсата му на вкус, би значело да му отделят повече внимание, отколкото мислеха, че заслужава.

Мъжът предпочиташе да го наричат Драно и Хилгър изпитваше неприязън към него от самото начало. Прякорите, дадени от бойни другари, са чест. Ако сам се опиташ да си го измислиш, ставаш смешен или показваш нарцисизъм, дължащ се обикновено на липса на самочувствие. Хилгър не го искаше, но беше загубил толкова много хора през последните две години, че пренебрегна предупрежденията на интуицията, когато се наложи да попълни екипа си. Тъпо. Но не може пък всичко да е все перфектно.