Бари Айслър - Алгоритъм

Последното, което Ричард Хилзой си помисли, преди куршумът да се забие в мозъка му, беше: „Нещата наистина започват да се оправят“.

Беше тръгнал към кантората на адвоката си Алекс Тревън, който успя да му уреди среща с Клайнър Пъркинс, цар Мидас на рисковия капитал — този човек можеше да увеличи стойността на една компания стотици пъти само като предложеше да инвестира в нея. И сега Клайнър смяташе да напише чек на него, Ричард Хилзой, гения, измислил „Обсидиан“, най-модерния алгоритъм за кодиране, пред който всички останали защитни софтуерни продукти щяха да изглеждат пълна отживелица. Алекс вече беше кандидатствал за патент и ако нещата с рисковия капитал потръгнеха, Хилзой щеше да може да си наеме офис, да си купи оборудване, да си назначи хора — всичко, от което се нуждаеше, за да комерсиализира продукта и да го качи в мрежата. След някоя и друга година щеше да направи компанията публична и акциите му щяха да струват цяло състояние. Или пък щеше да я остави частна и да стане за защитния софтуер това, което „Долби“ беше за звука, а той да рине лицензионни приходи с милиарди. Или Гугъл щеше да го купи — нали вече се занимаваха с всичко. Главното беше, че щеше да бъде богат.

А той го заслужаваше. Работеше за жълти стотинки в изследователската лаборатория на „Оракъл“, пиеше „Ред Бул“ след „Ред Бул“ до късно през нощта и зъзнеше в опразнения паркинг на компанията, за да изпуши една цигара, като търпеше подигравките и присмеха, които се сипеха зад гърба му. Миналата година жена му се разведе с него, сега обаче кучката щеше здраво да съжалява. Ако имаше малко мозък в главата, щеше да го изчака да се зарине с пари и тогава да се опита да го изръси. Но тя никога не беше вярвала в него, никой не беше вярвал в него. Освен Алекс.

Слезе по напуканите външни стълби на жилищната сграда в Сан Хосе, където беше апартаментът му, и примижа срещу яркото сутрешно слънце. Чуваше рева от натовареното движение по междущатската магистрала 280 на половин пресечка разстояние — колите правеха фиууу, фиууу, скоростите на камионите скърцаха, докато се качваха по рампата на Саут Тент Стрийт, от време на време се чуваше по някой сърдит клаксон — но за пръв път това, че живееше до самата магистрала, не го притесняваше. Не го смущаваха нито евтините велосипеди, ръждясалите барбекюта и мръсните пластмасови контейнери, наблъскани до стената на съседната сграда, нито вонята, която есенният вятър разнасяше от преливащата кофа за боклук на паркинга.

Защото Алекс щеше да му осигури изход от клоаката. „Оракъл“ бяха клиенти на фирмата на Алекс, а Хилзой беше контактът му по патентите в „Оракъл“. Първоначално изобщо не се впечатли. Един поглед към русата коса на Алекс и зелените му очи бе достатъчен да го вземе за поредния хубавец — богати родители, подходящи училища, както си му беше редът. Но скоро трябваше да признае, че Алекс си разбира от работата. Оказа се, че не е само адвокат, но има и диплома от „Станфорд“ — беше учил електроинженерство, също като Хилзой, и имаше докторска степен по компютърни науки. Разбираше толкова от програмиране, колкото и самия него, дори може би повече. Когато най-накрая Хилзой събра кураж да го дръпне настрани и да го попита дали да патентова „Обсидиан“, Алекс веднага схвана за какво става дума. Не само беше разсрочил хонорара си, но бе запознал Хилзой с група ангели инвеститори 1 1 Физически лица или неформални групи, които влагат собствени средства в стартиращи компании. — Б.пр. , които бяха вложили достатъчно пари, за да може да напусне работа и да си купи нужното оборудване. А сега щеше да има възможност да вземе пари от най-яките пичове. И то само в рамките на една година. Невероятно!

Разбира се, имаше аспекти на „Обсидиан“, които рисковите инвеститори можеха и да не харесат, ако разберяха за тях. Даже можеше да се стреснат. Но нямаше да разберат, защото нямаше причина да им казва. „Обсидиан“ можеше да предпазва мрежи и нямаше компания от 500-те, изброени в класацията на списание „Форчън“, която да не е готова да се изръси за подобно нещо. Това рисковите инвеститори го разбираха. Останалото… е, то щеше да си остане негова малка тайна, нещо като застрахователна полица, на която да разчита, ако предимствата на „Обсидиан“ се окажеха недостатъчни да осигурят достатъчно пачки.