Бари Айслър: Алгоритъм

Подготви се психически, влезе и каза каквото имаше за казване. Равновесието беше деликатно — трябваше да звучи достатъчно интересно, за да накара Озбърн да иска да каже „да“, но не чак толкова, та да го изкуши да се опита да си присвои откритието му. В крайна сметка, ако всичко минеше добре, патентът щеше да е само началото. Щеше да последва цял тон корпоративна работа и това беше повече по специалността на Озбърн, отколкото на Алекс.

Когато свърши, Озбърн се облегна на стола и вдигна каубойските си ботуши върху бюрото. Разсеяно се почеса по чатала. Спокойното му държание изнерви Алекс. Беше чиста преструвка. Знаеше, че зад него Озбърн вече пресмята.

— Какво ще каже клиентът ми за това? — попита Озбърн след секунда с носовия си глас.

Алекс повдигна рамене.

— Какво могат да кажат? Изобретението няма нищо общо със същината на бизнеса на „Оракъл“, нито пък с ежедневните задължения на Хилзой там. Вече проверих договора. „Оракъл“ няма никакви права.

— Ами…

— Измислил го е у дома, в свободното си време, като е използвал собствена техника. И по отношение на оптичните кабели също всичко е наред.

Озбърн леко се усмихна.

— Написал си си домашното.

— Уча се от най-добрия — отвърна Алекс и веднага му се прииска да не го беше казвал. Озбърн вероятно щеше да преиначи забележката му в главата си на: На толкова много си ме научил, Дейвид. Дължа всичко на теб.

— Кажи ми как се запозна с този човек — рече Озбърн след малко.

— Обади се и ме попита дали мога да му дам съвет за нещо, над което работел у дома — отвърна Алекс. Беше репетирал тази лъжа толкова много пъти, та вече му се струваше, че наистина бе станало по този начин. — Срещнахме се в „Старбъкс“ и той ми показа какво прави. Стори ми се обещаващо и поех нещата.

Не беше отговорът, на който се бе надявал шефът му, разбира се. Ако му беше признал истината — че двамата с Хилзой за пръв път бяха говорили за „Обсидиан“, когато Алекс беше отишъл в „Оракъл“ служебно — щеше да подсили аргумента на Озбърн: „Според мен дори не се е обърнал изрично към теб“. Алекс очакваше, че шефът му ще свери неговата версия с тази на Хилзой дискретно, щом му се удаде възможност. Но беше подготвил Хилзой. За благото и на двамата, колкото по-дистанцирани изглеждаха от „Оракъл“ и „Съливан, Грийнуолд“, толкова по-добре.

— Не ми харесва — заяви Озбърн. — Клиентът ще каже, че си се срещнал с Хилзой чрез него. Дори и да няма основание да ни съди, няма да рискувам да ядосам клиент като „Оракъл“ за нещо толкова дребно.

— Стига, Дейвид, знаеш, че всяка компания, създадена някога в Долината, в даден момент е имала връзка с голяма известна корпорация, която също е била нечий клиент. Така стоят нещата. И в „Оракъл“ са наясно.

Озбърн го погледна, сякаш обмисляше. Вероятно се наслаждаваше на възможността да не бърза и да го кара да се гърчи на килима пред него.

— Нека да го поема, Дейвид — настоя Алекс, леко изненадан от твърдостта в тона си.

Озбърн разпери ръце с дланите нагоре, сякаш се разбира от само себе си, сякаш по време на целия разговор не е търсил начин да разкара Алекс.

— Хей! — рече той. — Кой казва друго?

Не беше отговор, или поне не категоричен.

— Хилзой е мой? — попита Алекс. — Аз ли ще съм първи адвокат?

— Така изглежда справедливо.

— Това „да“ ли е?

Озбърн въздъхна. Свали краката си от бюрото и се наклони напред, сякаш искаше да продължи оттам, откъдето Алекс го беше прекъснал.

— Да, това е „да“.

Алекс си позволи лека усмивчица. Трудната част беше минала. Сега предстоеше още по-трудната.

— Има само още нещо — каза той.

Озбърн вдигна вежди, изражението му стана подозрително.

— Хилзой… е преживял ужасен развод миналата година. Няма никакви пари.

— За бога, Алекс!

— Не, чуй ме. Не може да си позволи хонорарите ни. Но ако станем съдружници, ако вземем част от компанията…

— Знаеш ли колко е трудно да накараш съвета на съдружниците да се захване с такива спекулативни щуротии?

— Знам, но ще се вслушат в препоръката ти, нали?

Гамбит, който Алекс бе научил през годините пазарене за клиенти. Когато другата страна твърди, че не е нейно решението, че трябва да се посъветва с борда, с управителния съвет, с леля Бърта или филанкишията, намесваш егото й и желанието да изглежда благонадеждна.

Озбърн беше прекалено опитен, за да се хване.

— Невинаги, не.

— Този път ще го направят. Технологията е обещаваща. Лично я проверих, знаеш, че съм наясно повече от останалите. Сам ще свърша всичко. Не за сметка на работата ми. Като допълнение.