Бари Айслър: Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие

Здесь есть возможность читать онлайн «Бари Айслър: Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Бари Айслър Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие
  • Название:
    Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие
  • Автор:
  • Жанр:
    Классическая проза / на болгарском языке
  • Язык:
    Болгарский
  • Рейтинг книги:
    4 / 5
  • Ваша оценка:
    • 80
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в закладки

Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Екзотичен декор, магнетичен сюжет, динамични бойни сцени, звезден отбор от герои! Джон Рейн има нов работодател — Мосад. От него се иска да се погрижи за един човек в Манила. Има и нов партньор, Докс, чието привидно добродушие е маска на убиец, опасен колкото самия Рейн. Лелее и нова надежда: че впрягайки таланта си в услуга на доброто, ще изкупи отнетия досега живот на многобройните си жертви. И когато съвестта го принуждава да откаже поръчката, Рейн разбира, че следващата мишена на Мосад е самият той. А щом в живота му се появява отново сексапилната израелска агентка Дилайла, с която някога са били противници, а след това любовници, Рейн разбира, че трябва да открие спасител ли е тя, или убиец! Романите на Бари Айслър за Рейн-сан — „Специални убийства“, „Живеещият в сенките“ и „Справедливото клане“ са преведени на петнадесет езика и ще бъдат филмирани от носителя на „Оскар“, продуцента на „Властелинът на пръстените“ Бари Озбърн. Романът „Рейн-сан: Справедливото клане“ получи наградата „Гъмшоу“ за най-добър трилър. Айслър живее със семейството си в района на залива на Сан Франциско. Можете да научите повече за него и творчеството му на www.BarryEisler.com. Айслър създаде един от най-запомнящите се герои в трилъра — писател съчетаващ в едно „небрежността на Ян Флеминг, реализма на Том Кланси, меланхолията на Греъм Грийн и мощната проза на Джон льо Каре“. Нюз Прес

Бари Айслър: другие книги автора


Кто написал Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система автоматического сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Не бойтесь закрыть страницу, как только Вы зайдёте на неё снова — увидите то же место, на котором закончили чтение.

Бари Айслър

Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие

На моята любов, Лора

Пътя си самураят намира в смъртта.

Ямамото Цунетомо, „Хагакуре“

Първа част

1.

Убийството не е най-трудната част. Уличните гангстери и разни други смелчаци го правят всеки ден. Гневът те залива с адреналин, страхът измества здравия разум, вадиш пистолета, затваряш очи и натискаш спусъка. Боже, и маймуна може да го направи, дори не е нужно да си човек.

Не, истината е, че убийството е лесната част. Приближаването до целта обаче изисква известен талант. Още по-голям — да направиш убийството да изглежда като естествена смърт, което е моята специалност. Всъщност, познавам само още един професионалист, който успешно се справяше с тази задача, но не съм сигурен дали можем да го броим, защото тъкмо аз го убих. Да наставяш улики към себе си, също е майсторлък.

Но кое е най-трудното? Кое не можеш да планираш, кое разбираш едва когато е станало прекалено късно?

Да продължиш да живееш с мисълта, че си го направил. Да носиш товара на причинената смърт. Това е най-трудното. Дори при ограниченията, които съм си поставил — никакви жени, никакви деца и никакви действия срещу второстепенни пионки, — след това човек вече не е същият. Не диша същия въздух и не сънува същите сънища. Повярвайте ми, знам.

Опитваш се по всякакъв начин да дехуманизираш целта. Да приемеш мишената като човек, като мъж, какъвто си и ти, означава да изпиташ съчувствие. А съчувствието затруднява убийството и поражда отровни угризения.

Затова използваш евфемизми: във Виетнам никога не убивахме хора, само „прочиствахме от жълти“ или „откривахме огън по врага“, както е във всяка война. Когато е възможно, предпочиташ дистанцията: въздушните удари са приемливи, намушкването с щик е гадно. Размиваш отговорността: оръжията се обслужват от екипи, веригата на йерархията е дълга, самосъзнанието на войника се подменя с идентифициране с взвода, полка или с друго подразделение. Чертите се замъгляват: качулката се използва не да успокои осъдения на смърт, а за да може всеки от наказателния взвод да натисне спусъка, без след това да си спомня точно определена физиономия.

Но отдавна не съм се възползвал от тези емоционални стратегеми. По принцип работя сам, така че няма група, с която да поделя отговорността. Не обсъждам работата си, поради което евфемизмите са безсмислени. И трябва да свърша онова, което върша, от доста интимно разстояние. Когато съм се приближил толкова много, е прекалено късно да покривам лицето на мишената или по друг начин да маскирам факта, че е човек.

Всичко е достатъчно гадно дори при обичайните обстоятелства. Но този път, точно преди да нанеса удара, наблюдавах как целта се радва на неделна разходка из Манила с филипинското си семейство, което очевидно обожаваше, и това само влоши нещата.

Целта. Ето виждате ли? Всеки го прави. Ако се различавам по нещо от другите, то е, че се опитвам да бъда по-честен. По-честен. Въпрос на степенуване.

Казваше се Манхайм Лави, за бизнес партньорите си — Мани. Роден в Израел, жител на Южна Африка и гражданин на света, из който пътуваше непрекъснато, за да обменя опита си в направата на бомби с хора, склонни да използват това знание за все по-грозни цели. Призванието на хора като Мани на времето предлагаше поносимо съотношение между риска и възвръщаемостта, но след 11 септември продажбата на експертно знание не на когото трябва вече водеше до доста бърза загуба на възвръщаемостта. Това беше историята на Мани, както ми бе дадено да разбера — трагично падение пред едно определено правителство.

Мани беше пристигнал в Манила от Йоханесбург същата вечер. Черен мерцедес на „Пенинсъла“ го беше взел от летище „Ниной Аквино“ и го беше откарал право в хотела. С Докс вече бяхме там, снабдени с първокласни фалшиви самоличности и най-съвременни средства за комуникация, предоставени ни любезно от моя настоящ клиент — израелското разузнаване. Бившият снайперист от морската пехота и някогашен мой боен другар Докс наскоро се беше отказал от пет милиона долара награда, за да ми спаси живота в Хонконг1. Приобщаването му към тази работа беше донякъде моят начин да му се отплатя за това.

Когато Мани пристигна, Докс чакаше във фоайето. Аз си бях в стаята на шестия етаж, пъхнал в ухото си произведена в Дания безжична миниатюрна слушалка с телесен цвят, а безжичният микрофон бе закрепен на обратната страна на ревера на тъмносиньото ми сако. Докс беше екипиран по същия начин.

Читать дальше

Похожие книги на «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие»

Обсуждение, отзывы о книге «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.