Бари Айслър: Алгоритъм

Погледна си часовника. Притесняваше се за срещата. Но имаше още време за една цигара; тя щеше да го успокои. Спря на долната площадка и си запали. Дръпна дълбоко, после пъхна пакета и запалката обратно в джоба си. Един бял ван беше паркиран до колата му, „Буик Риджънси“, модел 88-а, купи я, след като продаде аудито по време на развода. ХУМАНЕН КОНТРОЛ НАД ВРЕДИТЕЛИТЕ, пишеше върху вана. Беше го видял, колко, три пъти през последната седмица? Или четири? Веднъж беше зърнал плъх под кофата за боклук. Имаше и хлебарки. Някой явно се бе разсмърдял пред жилищната управа и сега кретените симулираха дейност. Както и да е. Съвсем скоро това щеше да е проблем на някого другиго.

Имаше известни пречки по пътя, съществуваха разработки, които според Алекс можеха да им попречат да се сдобият с патент. Стана дума и за някаква евентуална секретна поръчка на правителството, която можеше да забави нещата. Но засега Алекс винаги успяваше да намери начин да заобиколи проблемите. Патентът още не беше изваден, но самото приложение беше доходоносно.

Първоначално Хилзой се притесняваше да напише изходния код 2 2 Алгоритъм, написан на даден програмен език, който може лесно да се редактира. Изходният код на компютърната програма трябва да се транслира, за да се получи програма на машинен език, която може да се изпълнява от хардуера. За да се разбере действието на една програма, да се промени или допълни успешно, е необходим изходният й код. — Б.пр. в молбата за издаването на патента, защото всеки, който го видеше, щеше да узнае рецептата за създаването на „Обсидиан“, но Алекс го бе уверил, че Службата за издаване на патенти и търговски марки разглежда всички молби строго поверително в продължение на осемнайсет месеца — за това време ставаше ясно дали патентът ще бъде издаден. Щом веднъж бъде издаден, вече няма значение дали някой знае рецептата или не — не можеха да я използват, без да му платят големите пари. А ако опитаха, Алекс щеше да ги съди до дупка. Точно така, пичове, искате ли да играете, трябва да плащате.

Спря пред буика и си извади ключовете. Голяма бракма. Беше навъртяла повече от сто и петдесет хиляди километра и те й личаха до един. От таратайките, които можеш да препикаеш отвсякъде и никой нямаше дори да забележи. Мерцедес, помисли си той, не за пръв път. Или пък беемве. Черно, кабриолет. Щеше да му прави основен ремонт четири пъти годишно, така че винаги да изглежда като ново.

Човекът от контрола над вредителите излезе от вана. Носеше бейзболна шапка, гащеризон и ръкавици. Кимна на Хилзой през тъмните си очила и мина покрай него. Хилзой отвърна на поздрава, доволен, че не му се налага да убива плъхове, за да си изкарва хляба.

Дръпна още веднъж от цигарата, после я захвърли настрани, стана му гот, че не я е изпушил до края. Издуха дима към небето и отключи вратата на колата си. Да, скъпа, помисли си той. О, да! Нещата наистина започват да се оправят.

Алекс Тревън крачеше из кабинета си в адвокатската фирма „Съливан, Грийнуолд, Прийст и Савидж“. Зад прозореца се ширеха яркосиньото небе и меките извивки на хълмовете на Пало Алто 3 3 Пало Алто е един от градовете в Силициевата долина. — Б.пр. , но Алекс не обръщаше внимание на гледката. Бяха му необходими пет крачки, за да стигне до покритата със слънчеви зайчета стена, където спираше, завърташе се и се връщаше обратно. Броеше стъпките, като си представяше, че върви по пътека вместо по зеления мокет, и се мъчеше да се разсее с дреболии.

Бесен беше. Хилзой, който обикновено беше по-точен дори от него самия, бе решил да закъснее, и то точно днес. Щяха да се срещнат с Тим Никълсън — шибания Тим Никълсън! — и партньорът на Клайнър нямаше да остане особено впечатлен, ако Хилзой не успее да дойде навреме на първата среща. Алекс също нямаше да изглежда кой знае колко добре.

Погледна часовника си. Е, оставаха още трийсет минути. Хилзой трябваше да дойде един час по-рано, за да репетират за последно речта и да си разпределят ролите, но ако се наложеше, можеха да минат и без това. Къде се бавеше обаче, дявол да го вземе?

Секретарката му Алиса отвори вратата. Алекс спря и впи поглед в нея, тя се сепна.

— Звънях му поне двайсет пъти — каза. — Включва се само гласова поща.

Алекс едва се въздържа да не се развика. Тя не беше виновна.

— Иди до апартамента му — нареди той. — Виж дали не е там. Саут Тент Стрийт в Сан Хосе. Забравих точния адрес, но го има в досието му. Продължавай да му звъниш по пътя и ми се обади, щом пристигнеш. Още имаме малко време, преди да се наложи да отложа срещата и да изглеждаме като кретени.