Бари Айслър: Рейн-сан: Реквием за един убиец

Панчо се приведе напред и главата му се сниши, сякаш се опитваше да се съвземе от нокаут.

— Значи той е свръзката ни с някой друг?

Хилгър кимна.

— И то трудна свръзка.

— А кой е главният герой? — поинтересува се Панчо.

Хилгър обърна очи към Демеер, подозираше, че вече се е досетил.

Демеер наистина отговори вместо него.

— Джон Рейн.

Панчо погледна към Хилгър.

— Свободният агент? Който премахна Уинтърс?

Хилгър кимна.

— Както и Калвър, и Гибънс. Заради тези загуби ми се наложи да дълбая надълбоко и да привлека грешка като Драно. Трудно се намират качествени хора.

Панчо извърна поглед към Демеер.

— Откъде знаеш?

Демеер поклати глава, за да покаже, че не разполага с никаква информация, до която и Панчо да няма достъп.

— Не знам, досетих се.

Панчо изпука пръстите си и се взря в Демеер, сякаш се опитваше да прецени дали да повярва на отговора му.

— Рейн… това е японският убиец, нали? — намеси се Гътри.

Демеер кимна.

— Наполовина е японец. Майка му е американка. Но изглежда като японец. Поне така съм чувал. Никога не съм го зървал. Не са много хората, които са го виждали.

— Аз съм го виждал — натърти Хилгър.

Третата поръчка на Хилгър към Докс беше да премахне Рейн. Двамата се познаваха от Афганистан и Хилгър разчиташе на тази връзка, за да може бившият снайперист да се доближи достатъчно и да си свърши работата. Той наистина успя да се приближи достатъчно, толкова много, че Рейн и Докс се обединиха и само за една година провалиха две операции на Хилгър. Нямаше нищо лично в това, никой не разбра какви са тези операции, но Хилгър претърпя значителни загуби. Освен всичко друго му се наложи да изостави хонконгското си прикритие и да се премести в Шанхай.

В края втората провалена операция Докс бе проснал Хилгър на земята със стол, хвърлен от върха на едни стълби. Можеше да е и по-зле — ако Докс беше подходящо въоръжен, Хилгър вероятно вече щеше да е мъртъв. Огромната синина от удара избледняваше цял месец. Но споменът остана ярък значително по-дълго. Хилгър не отричаше, че изпитва удоволствие, като си представя как скоро ще притисне Докс за информацията, която му трябваше.

Панчо продължаваше да се взира в Демеер. Мъжът с мексиканска кръв беше надежден боец, но лесно се поддаваше на чувството, че е пренебрегнат, и реагираше гневно.

Хилгър реши да предотврати евентуална караница.

— Демеер отговаряше за операцията, с която се опитахме да премахнем Рейн край Банкок. Ръководеше Уинтърс и местен екип. Така е разбрал. Досетил се е.

Стегнатото тяло на Панчо се отпусна леко.

— Как се провали?

— Не знаем всички подробности — отвърна Демеер. — Изглежда, Рейн е забелязал засадата, която му подготви Уинтърс, и е нападнал. Двама от местните се спасиха. Други двама Рейнс уби с нож. Уинтърс беше намерен в една алея с рани по ръцете, които очевидно е получил при самозащита, и с прерязана сънна артерия. Починал е от вътрешен кръвоизлив.

— Рейн е убил Уинтърс в шибаната борба с ножове? — удиви се Панчо. — Познавах Уинтърс. Беше тренирал кали на Филипините. Беше добър с ножовете.

— И Рейн е тренирал доста — обясни Хилгър. — Джудо. Бокс. Усъвършенствал е оръжията, докато е бил в специалните части. И има ужасно богат практически опит.

Панчо наведе глава и се замисли.

— Това притеснява ли те? — изгледа го Демеер.

Панчо отвърна на погледа му.

— Не.

На лицето на белгиеца се появи лека хладна усмивка.

— А би трябвало.

Панчо му се усмихна в отговор.

— Може би Рейн просто е извадил късмет. Или пък Уинтърс не е бил ръководен правилно.

— Както и да е — намеси се Гътри, — важното е, че Уинтърс беше добър.

Без да откъсва очи от Панчо, Демеер потвърди на перфектен английски с лек акцент:

— Страхотно го биваше.

— Ами Калвър и Гибънс? — попита Гътри.

— Бяха застреляни — отвърна Хилгър. — В обществена тоалетна в Манила, докато се опитвали да защитят агент, участващ в друга операция.

Панчо извърна очи към Хилгър.

— Значи искаш разплата. Да премахнеш Рейн.

Хилгър поклати глава.

— Искам да ми свърши една работа.

Панчо присви очи и стисна устни, като човек, който усилено мисли. Хилгър не знаеше дали бе объркан или разочарован, или и двете.

— Ако е свободен агент — предложи Гътри, — защо не го наемем чрез нашите канали?

— Има два проблема — обясни Хилгър. — Първо, не знам как да се свържа с него. Опитах се да го намеря, но дори не разбрах къде точно се намира. По едно време се знаеше, че е в Токио, после се чу, че заминал за Сао Пауло или Рио. Цялата информация е отпреди няколко години и се съмнявам да е още в някоя от тези две страни. Но дори данните ни да са още актуални, те няма да са ни достатъчни, за да продължим нататък. В Бразилия се намира най-голямата японска диаспора. Рейн ще изчезне в нея като игла в копа сено. Това важи с още по-голяма сила за Япония. Винаги се е стремял да не се набива на очи, но сега сигурно се е превърнал в призрак.