Бари Айслър: Рейн-сан: Реквием за един убиец

Наистина човекът имаше много добри препоръки. Бивш тюлен, с боен опит от Афганистан. Но този опит си беше просто задължителен и невинаги достатъчен за това, което Хилгър изискваше от хората си. И сред тюлените имаше загубеняци. Очевидно сега бе изтеглил късата клечка и бе попаднал на един от тях.

Мъжът до Демеер извъртя голата си глава и тишината бе нарушена от пукането на врата му.

— По-добре да изчакаме — каза той. Погледна първо Демеер, после Хилгър и пренебрегна напълно Драно. — Вилата му е удобно място за действие, така е, но той неслучайно я е направил насред оризовите полета. Знаете ли колко време ще ни трябва да изгазим до къщата? Ако е поставил датчици и ни забележи, докато се приближаваме, ще ни превърне един по един в тор. А не ми се ще да минем и по онзи малък криволичещ път. Той знае, че това е единственият подход към вилата, сигурно наблюдава и него. А още по-лошо ще е, ако се опитаме да влезем, докато го няма. Гарантирам ви, че има системи, които ще го предупредят. По-добре да го хванем на непозната за него територия. Недостатъците са, че ще има повече свидетели, както и останалите рискове при премахването на човек на публично място, но като цяло така шансовете ни са по-добри.

Казваше се Франк Гарза, но в екипа на Хилгър го знаеха като Панчо, име, дадено му от мексиканската му майка. Докато Демеер излъчваше измамно спокойствие, то около Панчо се носеше аура на човек, с когото шега не бива. Бивш шампион на флота по бокс, с черен колан по кен-по. Една вечер с Демеер си направиха спаринг, който започна на шега, но после стана сериозен. За Хилгър това беше като да види как всепомитащо гюле среща непоклатим стълб. Ако не ги беше спрял, можеше да се осакатят, като междувременно срутят хотелската стая.

— Въпросът е колко време имаме — намеси се петият мъж, докато преглеждаше снимките. — Градът, в който живее, Убуд, не е огромен, затова рано или късно ще се появи на място, на което ще ни е удобно да го хванем. Но ако трябва да действаме бързо, се налага да отидем там, където знаем, че ще отиде и той. А в момента това означава във вилата.

Казваше се Гътри. Момчешкият вид му осигуряваше идеално прикритие по време на службата във военновъздушните сили, а обучението, което бе преминал там, заедно с невероятните му вродени способности, го правеха най-добрият боен стрелец. За разлика от Демеер и Панчо той не владееше бойни изкуства, но пък и не си падаше по сбиванията, предпочиташе да урежда споровете приятелски с боен пистолет „Уилсън“ 45-и калибър, който носеше на колан под разкопчаната си риза.

Хилгър кимна и се замисли. Още не им беше казал много неща. Всички бяха служили на места, в които информацията е изключително ценна, и разбираха сдържаността му. Но може би бе споделил прекалено малко. А това, че ги държеше на тъмно, не им позволяваше да преценят достатъчно ефективно цената и предимствата на операцията. Да, реши той, трябва да знаят ако не пълната картина, то поне по-голямата част от нея.

— Всички вие сте прекалено предпазливи — изтъкна Драно, който продължаваше да стои облегнат на стената и да ги гледа отвисоко с отегчен вид и малко надменност.

Хилгър вдигна поглед, не му харесваха нито тонът на този човек, нито изборът му на „вие сте“ пред „ние сме“. Останалите се спогледаха. Израженията им бяха прекалено непроницаеми, за да се прочете презрение по тях, но Хилгър знаеше, че точно това изпитват. Не за първи път Драно им натрапваше непоисканото си и безполезно „експертно мнение“ и на тях им беше писнало от ненужните му простотии. Човекът си беше чиста грешка. И ако Хилгър скоро не я поправеше, хората му с право щяха да го упрекнат.

— Наистина ли? — попита кротко Хилгър.

— Наистина — отвърна Драно и кимна отсечено. — Един човек, оптика за нощно виждане, и точно преди зазоряване керосинова бомба на сламения му покрив. Ще го хванем, когато избяга навън.

— И съседите ли ще хванеш? — попита Хилгър, този път дори още по-кротко, направо мило. — Ще излязат, като видят пожара. А знаеш ли в каква посока ще избяга Докс? Кажи ни, за да знаем къде да заемем позиция. А, забравих полицаите и пожарникарите, нормално е да очакваме да се появят, така че ни трябва и план как да се справим с тях. А и при вниманието, което ще привлечем, като подпалим през нощта вила в Убуд, ще ти бъдем благодарни, ако ни светнеш как да се справим и с него. И това, при положение че успеем да избегнем всички сензори и да не излетим във въздуха, докато се приближаваме към къщата, разбира се. Но ти би могъл да върнеш обратно куршум с патката си, ако се наложи, нали?