Борис Акунин: Вале пика (Специални поръчения — 1)

Здесь есть возможность читать онлайн «Борис Акунин: Вале пика (Специални поръчения — 1)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Борис Акунин Вале пика (Специални поръчения — 1)
  • Название:
    Вале пика (Специални поръчения — 1)
  • Автор:
  • Жанр:
    Классическая проза / на болгарском языке
  • Язык:
    Болгарский
  • Рейтинг книги:
    4 / 5
  • Ваша оценка:
    • 80
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в закладки

Вале пика (Специални поръчения — 1): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Вале пика (Специални поръчения — 1)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Последната седмица преди Заговезни е посветена на балове и веселие — до Сирна неделя празнува цяла Москва, за да потъне след това в тишината и молитвите на великия пост, прекъсвани само от камбанен звън. На губернатора на старопрестолния град никак не му е до веселби. В Москва безчинства шайка измамници, направили за смях немалко високопоставени личности. В нахалството си бандитите, които оставят след себе си вместо подпис карта с образа на вале пика, проникват и в двореца на самия губернатор. Никой няма представа от колко души се състои шайката, но очевидно всички са великолепни актьори и майстори на дегизировката, остроумни, лукави, и умеят да се възползват от човешкото лековерие. Няма кой да помогне на изпадналия в безизходица губернатор — освен, разбира се, чиновникът за специални поръчения Ераст Фандорин. На фона на празненствата в Москва започва ожесточено състезание по ловкост и остроумие между Ераст Фандорин и загадъчния „Вале пика“. Подпомаган от верния японец Маса и новия си помощник, недодялания полицейски куриер Тюлпанов, Фандорин се надлъгва с „Вале пика“ в един нескончаем маскарад, в който се намесват измамени съпрузи, невероятно скъпи източни скъпоценности, оперетни балерини и съвсем истински престъпници и злодеи. Кой кого ще надхитри? Дали Фандорин е намерил най-сетне достоен противник ще разберем в края на очарователния криминален карнавал, с който ни изненадва този път виртуозът на литературните стилове Борис Акунин.

Борис Акунин: другие книги автора


Кто написал Вале пика (Специални поръчения — 1)? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Вале пика (Специални поръчения — 1) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система автоматического сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Вале пика (Специални поръчения — 1)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Не бойтесь закрыть страницу, как только Вы зайдёте на неё снова — увидите то же место, на котором закончили чтение.

Борис Акунин

Вале пика

Специални поръчения — 1

„Вале пика“ се самозабравя

Толкова нещастен човек като Анисий Тюлпанов нямаше по целия свят. Е, освен, да речем, нейде в черна Африка или примерно в Патагония, но по-наблизо — едва ли. Преценете сами. Първо на първо, що за име — Анисий? Знаете ли някой благородник, някой камерюнкер или поне началник-канцелария да се казва Анисий? Не ви ли замирисва на кандило и аналой?

Ами фамилното? Смешно донемайкъде. Калпавото семейно име бе останало от прадядо му, селския дякон. Когато Анисиевият родоначалник учел в семинарията, отецът ректор решил да смени неблагозвучните имена на бъдещите църковни служители с богоугодни. За по-лесно и удобно едната година именувал семинаристите според църковните празници, другата — на плодове, та на потомъка му се паднала година на цветята: кой станал Зюмбюлов, кой Балсаминов, кой Лютичев. Прадядото не завършил семинарията, но оставил глупашкото име за поколенията. Пак добре, че го нарекли Тюлпанов1, а не някакъв си Глухарчев.

Хайде, името как да е. Ами това външност ли е? Първо на първо ушите: щръкнали като дръжки на цукало. Позатиснеш ги с фуражката — те се инатят, напират да изскочат навън и стърчат, сякаш я подпират. Много жилави.

Преди Анисий се въртеше пред огледалото с часове. Насам се обърне, натам се завърти, пусне дългите си, нарочно оставени да израснат коси да падат отсам, и оттам, белким ги скрие, и уж май го догаждаше. Поне до време. Но като наизскачаха ония ми ти пъпки по цялото му лице (трета година вече), Тюлпанов скри огледалото на тавана, защото не можеше повече да гледа ужасната си физиономия. Анисий ставаше за работа в тъмни зори, зимно време, кажи го, по нощите. Че никак не беше наблизо. Къщицата от татко му, дякона, се намираше в градините на Покровския манастир, до Спаската застава. И да вървеше бързо по улица „Пустая“, през „Таганка“, покрай зловещата Хитровка, за да стигне до службата си в Жандармерийското управление, Анисий имаше цял час път. Ако ли пък беше като днес — да свие студ, да се заледи, с износените обуща и дрипавия шинел съвсем го закъсваше. Затрака със зъби, помене доброто старо време, безгрижното детство, че и мама, лека й пръст.

Лани, когато Анисий почна като детектив, беше къде по-сносно. Заплатата — осемнайсет рубли, плюс за извънредни, за нощни, че и за пътни понякога. Случвало се е да се съберат до трийсет и пет на месец. Но клетият Тюлпанов не успя да се задържи на добрата и доходна работа.

Лично подполковник Сверчински го сметна за безперспективен агент и направо за некадърник. Първо го спипаха, че е напуснал наблюдателния си пост (как да не го напусне и да не прескочи до дома, като сестра му Соня от сутринта не беше яла?). После стана лошо — Анисий изтърва една опасна революционерка. По време на операцията за превземане на конспиративната квартира той остана да варди в двора, до задния вход. За всеки случай, да не би да стане беля, понеже Тюлпанов беше още твърде млад, не го включиха в самото задържане. И не щеш ли, арестуващите — опитни вълкодави и майстори в занаята — изпуснаха студентката. Гледа Анисий — госпожицата с очилцата тича право към него, лицето й уплашено, отчаяно. Извика й „Стой!“, ама не посегна да я хване — такива тънки й бяха ръчиците. Остана като истукан да гледа подире й. Дори не наду свирката.

Искаха изобщо да го махнат от службата за тази въпиюща грешка, но началството се смили над сирака и го понижи до куриер. Сега за човек образован, завършил пети клас, Анисий заемаше дребна, дори срамна длъжност. И най-вече съвсем безнадеждна. Цял живот щеше да търчи като най-жалко копойче, няма да се издигне до приличен чин.

Всекиму е криво да пропадне на двайсет години, но хайде, честолюбието как да е. А я опитайте с дванайсет рубли и петдесет да вържете двата края. Да е сам, все някак ще се оправи, но как да обясни на Соня, че братчето й не извадило късмет с кариерата? Тя има нужда и от масълце, и от изварка, че и с бонбонче да се поглези. Пък цепениците за огрев днес са по три рубли връзката. Ако че е идиотка — стане ли й студено, мучи, плаче.

Преди да хукне за работа, Анисий успя да преоблече сестра си, че се беше подмокрила. Тя отлепи малките си, свински очички, усмихна се сънено и продума: „Нисий, Нисий.“

— Стой кротко, глупаче, кротувай — уж строго й нареди Анисий, докато преобръщаше тежкото й, горещо от съня тяло. После остави на масата уговорените десет копейки за комшийката Сичиха, която наглеждаше безмозъчната. Сдъвка набързо баятия кравай, пийна няколко глътки студено мляко и хайде навън — в мрака и виелицата. Докато ситнеше през заснежения пущинак към „Таганка“ и току се подхлъзваше, Тюлпанов ужасно се самосъжаляваше. Не стига, че е сиромах, грозник и некадърник, ами и тая Соня за цял живот на главата му. Отписана работа, никога няма да има ни жена, ни деца, ни свиден дом. Пред черквата „Вси скърбящи“ по навик спря да се прекръсти срещу кандилото под иконата на Божията майка. От малък обичаше тази икона: тя висеше не на топло и на сухо, ами направо на стената, срещу всички хали, само дето бе скътана от дъждовете и снеговете под тясна козирка с дървен кръст отгоре. Пламъчето й малко, неугасимо, грее под стъкленото похлупаче и се вижда отдалеч. Толкова е хубаво, особено като го гледаш сред мрака, студа и вятъра. Но какво е това, дето белее върху кръста?

Читать дальше

Похожие книги на «Вале пика (Специални поръчения — 1)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Вале пика (Специални поръчения — 1)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Борис Акунин: Любовник на смъртта
Любовник на смъртта
Борис Акунин
Борис Акунин: Турски гамбит
Турски гамбит
Борис Акунин
Борис Акунин: Смъртта на Ахил
Смъртта на Ахил
Борис Акунин
Борис Акунин: Статски съветник
Статски съветник
Борис Акунин
Борис Акунин: Коронация
Коронация
Борис Акунин
Отзывы о книге «Вале пика (Специални поръчения — 1)»

Обсуждение, отзывы о книге «Вале пика (Специални поръчения — 1)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.