Бари Айслър: Рейн-сан: Специални убийства

Не губих повече време и се запътих към паркинга. Както и очаквах, имаше само една кола. Качих се и потеглих.

Знаех къде се намирам — недалеч от националната магистрала, само на пет-шест километра от военноморската база. Трябваше да спра Хилгър, преди да е влязъл в базата. От тръгването му бяха минали не повече от пет минути и все още имах шанс да успея.

Всички обстоятелства бяха против мен, но имах и едно неоценимо предимство. Не давах пет пари дали ще живея, или ще умра. Исках само да видя как Хилгър си заминава пръв.

Излязох на националната магистрала със запалени фарове, като надувах клаксона, за да предупредя другите коли да ми освободят пътя. Три пъти улучвах червен светофар, но не спрях, предизвиквайки объркване в движението. Веднъж дори преминах в насрещното платно, като използвах пролуката до светофара, който светеше червено. Натиснах газта и се устремих право срещу насрещните коли, но в последния момент успях да вляза в моето платно, тъкмо когато светна зелено.

Бях на десетина метра от пропуска, когато видях седана да завива по пътя към базата. Към него се приближи морски пехотинец в камуфлажна униформа и вдигна високо ръце. Прозорецът на шофьора се смъкна. Наоколо беше пълно с охрана, а проверката се правеше на няколко метра от вратите, очевидно заради анонимната бомбена заплаха.

Пред мен имаше прекалено много коли. Нямаше да успея.

Натиснах клаксона, но никой не помръдна. Морският пехотинец се огледа да види откъде иде врявата.

Натиснах копчето и стъклото ми започна да се смъква. Морякът още се оглеждаше.

Качих се на тротоара, помитайки кофите за боклук и паркираните велосипеди. Някакъв пешеходец едва успя да отскочи от пътя ми. На няколко метра от отклонението рязко извих волана надясно и подкарах през тревата право към колата на Хилгър. Врязах се с все сила в задната врата зад шофьора и автомобилът се завъртя, а аз бях спасен от колана и въздушната възглавница, която се отвори и затвори точно за част от секундата, както беше в рекламата.

Разкопчах колана и се опитах да отворя вратата, но тя не поддаде. Промуших крака през отворения прозорец и се измъкнах. Седанът беше само на две крачки от мен. Сграбчих волана през прозореца и светкавично се вмъкнах вътре, като прескочих през шофьора и се прехвърлих на задната седалка. Хилгър седеше отляво и се беше привел напред, очевидно зашеметен от удара. Вторият пътник беше някакъв младеж, вероятно негов помощник, а между тях беше поставено метално куфарче.

Сграбчих главата на Хилгър с лявата си ръка и притиснах дулото на беретата към слепоочието му. Един от охраната беше измъкнал пистолета си и чакаше удобен случай да стреля откъм страната на шофьора. Притиснах още по-силно главата на Хилгър.

— Дръпни се или ще му пръсна скапаната тиква! — изревах към пехотинеца.

Той се поколеба, но не свали оръжието.

— Всички вън от колата! — изкрещях. — Живо!

Стиснах още по-силно врата на Хилгър и хванах ревера си, за да не му дам възможност да се измъкне. Сега бяхме буза до буза и онзи от охраната трябваше да притежава завидна доза самоувереност, за да се реши да стреля.

— Излизайте от колата, бързо! — извиках още веднъж и се обърнах към шофьора. — Ей, ти! Вдигни скапаното стъкло!

Той се подчини. Изкрещях му още веднъж да излезе и да затвори вратата, после повторих същото и на помощника. Хилгър понечи да протестира, но аз го стиснах по-силничко и думите му се превърнаха в хъхрене. Младежът го погледна колебливо и бутна вратата.

— Не може да се отвори — изломоти той безпомощно.

— Прехвърли се отпред! — изкрещях. — Живо!

Той се прехвърли тромаво на предната седалка и взе и куфарчето със себе си.

— Сега и ние, задник! — казах на Хилгър, като леко охлабих прегръдката си. — Но най-напред ми дай диска.

— Добре де, добре, спокойно! В левия ми вътрешен джоб е.

— Извади го. Бавно.

Той посегна предпазливо към вътрешния джоб на сакото си и извади диска.

— Сложи го на коляното ми — наредих. — Сплети пръсти, обърни се към прозореца и сложи ръце на тила.

Никак не ми се искаше да ми изиграе някой номер, докато вземах диска.

Пуснах кутията в джоба на сакото си.

— Сега излизаме. Но бавно. Иначе щети събират мозъка по тапицерията.

Той се обърна към мен и ме изгледа.

— Рейн, не знаеш какво правиш! Свали пистолета, преди охраната да те е направила на решето!

— Ако до три секунди не се размърдаш, ще те уцеля в топките. И не обещавам, че ще спра дотам.