— Спокойно, след малко ще се погрижим нищо да не те притеснява.
— Болят ме ръцете! — почти изхленчих и разперих лакти, доколкото ми позволяваха белезниците.
Единият от мъжете направи гримаса на отвращение.
— Май кръвообращението ми се наруши! — продължих все така плачливо и размърдах рамене, докато усетих, че бомбата е точно над ръкава ми. Повдигнах лакти и раздвижих ръцете си, доколкото можах. Бомбата се плъзна надолу, но движението й беше затруднено. Трябваше дай помогна. Отпуснах ръце и започнах да се полюшвам на пръсти като човек, гонен от неотложна нужда.
— Трябва да пусна една вода — казах.
Те се спогледаха красноречиво — беше очевидно, че ме намират жалък.
С всяко полюшване гранатата слизаше надолу, сантиметър по сантиметър. Когато стигна до лакътя, тя плавно се плъзна право в подложената ми длан.
Гранатата имаше петсекунден таймер. Ако я хвърлех прекалено рано, двамата можеха да избягат, а ако се забавех, можеше да ми откъсне ръката. Вярно, исках да се освободя от белезниците, но не по този начин.
Дръпнах халкичката и започнах да броя.
Едно…
Единият от мъжете бръкна под сакото си. Две…
— Чакайте, чакайте малко! — гърлото ми беше пресъхнало.
Три…
Те отново се спогледаха с отвращение. Четях мислите им. „Това ли е опасният тип, за когото ни предупредиха?“ Четири…
Зажумях и се завъртях с гръб към тях. Хвърлих, или по-скоро тласнах гранатата към вратата и я чух как изтрополи на пода. Последвалият взрив ме разтърси така, че дъхът ми секна, и ме захвърли на земята.
Претърколих се на една страна, после на другата, като трескаво се опитвах да си поема дъх. Имах чувството, че се движа под вода. Ушите ми бучаха.
Хората на Хилгър също се търкаляха по пода, не само оглушени, но и заслепени, и стискаха главите си с две ръце. След едно конвулсивно, болезнено вдишване успях да се изправя на колене, но не можах да се задържа и се повалих на една страна.
Единият от мъжете се беше изправил на четири крака и опипваше наоколо, търсейки оръжието си. Отново се надигнах на колене, като внимавах да запазя равновесие. Опитах да се изправя, но и този път се озовах проснат на пода.
Пръстите на мъжа вече бяха в опасна близост до пистолета.
Претърколих се на гръб и с все сила изпънах ръце, прокарвайки ги под седалището си, после с яростни извивки на тялото успях да ги плъзна по задната част на бедрата до коленете. Измъкнах първо единия си крак, после и другия и ръцете ми вече бяха отпред.
Надигнах се на четири крака. Пръстите на мъжа тъкмо сграбчваха дулото на пистолета. С огромно усилие успях да се изправя и стигнах до него в мига, в който той вдигаше оръжието. Изритах го в главата, сякаш беше футболна топка. Той се завъртя около оста си, а аз отново се стоварих на пода от силата на удара.
Когато успях за втори път да се изправя, другият мъж вече беше на крака и макар да примигваше често-често, явно ме виждаше. Ръката му се насочи към гърдите. Добрах се до него в мига, в който измъкваше пистолета, и го сграбчих за гърлото. Светкавично прехвърлих ръце зад тила му и използвах веригата на белезниците, за да наведа главата му, а там го посрещнах с коляно. Блъсках го така, докато омекна в ръцете ми.
Обърнах се към вратата и видях, че другарят му се е изправил на крака. Видях, че държи нож, но нямах време да потърся нещо, което да използвам като щит, защото той се хвърли върху мен.
Ако беше спрял, за да се прицели по-точно, щеше да има по-голям шанс, но той предпочете да рискува равновесието си в полза на бързината. Ударът, който ми нанесе, не беше добре прицелен и това ми позволи да се отдръпна тъкмо навреме. Острието ме подмина на косъм. Светкавично се извъртях и сграбчих китката му с две ръце. Опитах се да го поваля, като го завъртях около себе си, но той бързо се окопити и за част от секундата изпитах ужасното предчувствие, че ще изпусна ръката му с ножа.
Дръпнах ръката му в другата посока и в същия миг го ударих с лакът в носа. Още преди да се е съвзел, го повалих с подсичане и го сграбчих за врата, стиснах здраво и с рязко движение завъртях главата му най-напред в едната, после и в другата посока. Чух как прешлените му изпукаха и ножът издрънча на пода.
Свлякох се на колене. Главата ми беше празна като балон, но точно сега трябваше да я използвам по предназначение. У кого ли от двамата беше ключът за белезниците? Претърсих най-напред първия и открих връзка ключове от кола, но не и онзи, който ми трябваше. С другия ми потръгна веднага. Секунда след като открих ключа, ръцете ми бяха свободни. Огледах се и зърнах на пода една от беретите им. Вече имах и оръжие.
Читать дальше