Бари Айслър - Рейн-сан - Живеещият в сенките

Но какво кроеше онова лукаво копеле?

— Имаш ли представа защо Тацу се е съгласил да се срещне с теб, след като цяла година те е отпращал? — попитах.

Тя сви рамене.

— Сигурно заради заплахите ми.

Съмнявах се. Тацу не я познаваше толкова добре, колкото я познавах аз. Бил е уверен, че блъфира.

— Наистина ли смяташ, че причината е само тази?

— Може би е имал и някоя скрита причина да поиска да се срещнем. Но какво да сторя, да му направя напук и да откажа да те видя ли?

— Предполагам, че не — и той бе предположил същото. За миг ме обзе раздразнение, граничещо с враждебност към Тацу и неговите вечни машинации.

Мидори въздъхна.

— Съобщението, че си мъртъв, било негово дело, не твое — така ми каза.

Това бе предназначено да стигне до мен. Да не си мислеше, че ще очистя Мураками от благодарност, за да му се издължа?

— Още какво ти каза?

— Че си му помогнал да получи диска, очаквайки, че ще го предаде на медиите.

— Обясни ли ти защо не го е предал?

Тя кимна с глава.

— Защото сведенията в него били толкова взривоопасни, че можели да доведат до падането на Либерал-демократическата партия и да открият пътя за възкачването на Ямаото.

— Значи си наясно с положението.

— Далеч не съм наясно.

— Ами Хари? — попитах след малко. — Защо не се обърна към него?

Мидори извърна очи.

— Обърнах се. Пратих му писмо. Чул, че си мъртъв, така ми отговори, и тогава не знаех нищо повече.

Както бе извърнала очи… Имаше нещо, което не ми казваше.

— Повярва ли му?

— Не трябваше ли?

Точен отговор. Само че имаше и още нещо, помислих си.

— Спомняш ли си последната ни среща? — попита Мидори.

Беше тук, в „Империал“. Прекарахме нощта заедно. На другата сутрин отидох да пресрещна лимузината на Холцър. После няколко дни бях останал под полицейска охрана. Междувременно Тацу бе казал на Мидори, че съм мъртъв, и се беше отървал от диска. Край на играта.

— Спомням си я.

— Ти каза: „Ще се прибера по някое време довечера. Ще ме чакаш ли?“ Е, чаках те два дни, преди да ми се обади твоят приятел Ишикура-сан. Нямаше с кого да се свържа, кого да питам.

Видях, че вдига очи към тавана за миг — може би ги извръщаше от спомени, които не искаше да види. Може би сдържаше сълзите си.

— Не можех да повярвам, че си мъртъв — продължи Мидори. — После започнах да се питам дали наистина си мъртъв. И ако не си, какво означава това. И тогава се усъмних. Усъмних се в себе си. Помислих си: Той не може да е още жив, не би ти причинил такова нещо. Но не можех да се избавя от подозренията. Не знаех дали да скърбя за теб, или да искам да те убия.

Тя ме погледна.

— Разбираш ли на какво ме подложи? — почти шепнеше. — Ти… ти ме подложи на изтезание!

С периферното си зрение я зърнах бързо да прокарва палец по едната си буза, после по другата. Забих поглед в чашата си. Последното нещо, което би искала, бе да стана свидетел на сълзите й.

След малко вдигнах очи.

— Мидори… — тихият ми глас прозвуча странно. — Не мога да изразя с думи колко съжалявам за всичко това. Ако можех да променя нещо, щях да го сторя.

Известно време мълчахме. Замислих се за Рио.

— Правя всичко възможно да се измъкна — казах накрая.

Тя впери очи в мен.

— Искрено ли опитваш? Повечето хора си живеят съвсем нормално и без да убиват никого. Не се налага да обръщат земята наопаки, за да го избегнат.

— При мен е малко по-сложно.

— Защо?

Свих рамене.

— В момента хората, които ме познават, като че ли са раздвоени между желанието да ме убият или да ме накарат аз да убия.

— Ишикура-сан ли?

Кимнах.

— Тацу е посветил живота си на борбата с корупцията в Япония. Той има някои предимства, обаче силите, срещу които се е изправил, са по-могъщи от него. Затова се опитва да компенсира.

— Трудно ми е да си го представя като един от добрите.

— Разбирам те. Обаче светът, в който живее той, не е толкова черно-бял, колкото твоя. Ако щеш вярвай, той се опитваше да помогне на баща ти.

И изведнъж разбрах защо я е пратил тук. Не защото се надяваше, че ще му помогна от благодарност за няколкото оправдателни думи, които бе казал на Мидори. Поне не изцяло затова. Не, всъщност се надяваше, че ако го приеме като човек, който в известен смисъл се опитва да продължи борбата, поведена от баща й, Мидори може би ще поиска да му помогна. Надяваше се, че срещата ми с нея ще ме накара да се разкайвам за баща й и ще ме направи податлив към молбата да изпълня желанието му.

— Значи сега „се опитваш да се измъкнеш“ — рече тя.