Бари Айслър - Рейн-сан - Живеещият в сенките

Усещането бе малко странно при тия обстоятелства, обаче се радвах, че пак съм в „Олд Империал“. Без прозорци, с нисък таван, тъмен и тих, някак интимен въпреки големината си, барът притежава атмосфера на история, достойнство, навярно защото е единствената оцеляла част от мъченически разрушения предшественик на хотела. Подобно на самия хотел, „Олд Империал“ сякаш е попрехвърлил разцвета на годините си, ала е запазил величава красота и мистериозна примамливост, като грандама, видяла много от живота, познала много любовници и пазеща много тайни, която не живее със славата на своята по-буйна младост, но не я е и забравила.

Поседяхме мълчаливо, докато донесат напитките.

— Защо? — попита после тя.

Вдигнах чашата си.

— Знаеш защо. Платиха ми.

— Кой?

— Хората, от които баща ти е взел диска. Същите, които смятаха, че е у теб, и се опитваха да те убият.

— Ямаото ли?

— Да.

Мидори ме погледна.

— Ти си професионален убиец, нали? Когато се носят слухове, че правителството държи щатни хора за такива цели, става дума за теб, така ли?

Тежко въздъхнах.

— Нещо такова.

Последва пауза. После:

— Колко хора си убил?

Насочих очи към чашата си.

— Не знам.

— Не говоря за Виетнам. Оттогава.

— Не знам — повторих.

— Не смяташ ли, че са прекалено много? — мекотата на гласа й правеше въпроса още по-тежък.

— Не… Имам си принципи. Никакви жени. Никакви деца. Никакви действия срещу второстепенни пионки — думите отекваха в ушите ми като някаква идиотска мантра, звуци талисмани, изведнъж лишени от своята одухотворяваща магия.

Тя безрадостно се засмя.

— „Имам си принципи.“ Говориш като курва, която настоява да я смятат за добродетелна, защото не целува клиентите, с които се чука.

Жегна ме. Но го понесох.

— Твоят приятел от столичната полиция ми каза, че си мъртъв. И ти ме остави да го повярвам. Знаеш ли, че скърбих за теб? Знаеш ли какво е?

И аз скърбих за теб, искаше ми се да й отговоря.

— Защо? — попита Мидори. — Защо ме подложи на това? Да оставим убийството на баща ми. Защо ме подложи на това?

Извърнах очи.

— Кажи ми, по дяволите — чух я да настоява.

Стиснах чашата си.

— Исках да те пощадя. Не биваше да… узнаваш.

— Не ти вярвам. И без това почти се бях досетила. Ти какво смяташе, че ще си помисля, когато доказателствата за корупция в оня диск, които баща ми искаше да разгласи и заради което умря, не бяха разгласени? Когато се опитах да открия какво е станало с тленните ти останки, за да изразя почитта си, и не успях?

— Не знаех, че няма да бъдат разгласени — отвърнах, без да я поглеждам. — Наистина си мислех, че ще ги разгласят. Очаквах да ме забравиш. От време на време изпитвах съмнения, но какво можех да направя? Просто да се появя в живота ти и да се опитам да ти обясня ли? Ами ако грешах, ако ме беше забравила, ако не беше заподозряла нищо и беше продължила да живееш така, както се надявах? — вперих очи в нея. — Щях да ти причиня още по-силна мъка.

Тя поклати глава.

— Не би могъл да ми причиниш по-силна мъка.

Последва дълго мълчание.

— Ще ми кажеш ли как ме откри? — попитах накрая.

Мидори сви рамене.

— Твоят приятел от столичната полиция ми помогна. Смаях се.

— Тацу се е свързал с теб?!

— Аз се свързах с него. Всъщност, на няколко пъти. Той все ме отпращаше. Миналата седмица дойдох в Токио и отидох в службата му. Казах на пропуска, че ако не се срещна с Ишикура-сан, ще отида при пресата и ще направя всичко възможно, за да вдигна обществен скандал. И знаеш ли, наистина щях. Нямаше да се откажа.

Тя беше смела, дори малко безразсъдна. Тацу не би й навредил, дори в отговор на заплаха, ала Мидори нямаше откъде да го знае. Още едно доказателство за отчаяния й гняв.

— Той срещна ли се с теб?

— Не веднага. Обади ми се днес следобед. Следобед.

Значи веднага след моя отказ.

— И ти каза, че можеш да ме откриеш тук, така ли?

Мидори утвърдително кимна.

Как бе успял отново да ме проследи? Сигурно с ония проклети камери. „Не можеш да забележиш всички“ — спомних си го да казва. Естествено, използвай камерите, за да определиш общото местонахождение на обекта, после прати хора във вероятните хотели в района, ако се наложи, със същата снимка, която са въвели в мрежата и софтуера за разпознаване на лица.

Бях глупак, че останах в Токио, въпреки че международният телефонен разговор нямаше да е за предпочитане, като се имаше предвид за какво трябваше да предупредя Хари.