Бари Айслър - Рейн-сан - Живеещият в сенките

Реших и аз да му дам нещо, върху което да се концентрира.

Приближих се към него, без да забавям крачка, докато се изправих пред лицето му.

— Как е глезенът на приятелчето ти? — попитах го. — Пищеше така, като че ли го болеше.

Той ми се озъби. Дишаше ускорено. Зениците му бяха черни и уголемени като баскетболни топки. Определено какусейзай .

— Само опитай да го направиш с мен — изсъска през стиснатите си зъби.

— А, не — отвърнах. — Няма да ти чупя глезена. Ще ти строша коляното — отстъпих половин крачка назад и посочих с пръст. — Дясното.

Идиотът наистина проследи с поглед протегнатия ми показалец. Напрегнах се, за да забия юмрук в корема му, обаче Вашио, който забелязваше всичко, предугади намерението ми и скочи помежду ни.

— Няма да започвате, преди да ви кажа — изсумтя той, вторачен в мен.

Свих рамене. От опит глава не боли.

— Ще те изнесат оттук в чувал, скапаняко — рече Адонис. — Обещавам ти.

Вашио ни отблъсна настрани. Пръстенът на публиката се свиваше наоколо като клуп.

— Готов ли си? — попита Вашио противника ми, който подскачаше на пръсти като хиперактивен боксьор.

Адонис кимна с глава, като ми се зъбеше. Вашио се обърна към мен.

— Готов ли си?

Кимнах, без да откъсвам поглед от Адонис.

— Хаджиме — извика прошареният и наоколо се надигна колективен вик.

Адонис моментално финтира с ритник и отстъпи назад. После пак. Започнахме да се обикаляме един друг на малки кръгове.

Виждах какво замисля. Публиката беше на негова страна. Сигурно наоколо имаше негови приятели. Идеята беше нашите кръгове постепенно да ни отведат към тях и да им дадат достъп до мен.

Ала присъствието на приятелите му също щеше да засегне самолюбието му.

— Доко ни икунда — подразних го, връщайки се към средата. — Коко да. — Къде отиваш? Аз съм тук.

Той пристъпи напред, но не достатъчно, за да ме доближи. Заплахата ми го караше да внимава за коленете си. Страхуваше се, че ще го атакувам, както бях постъпил с приятеля му, и си мислеше, че като поддържа известно разстояние, ще се защити.

Спуснах ръце с няколко сантиметра и наведох главата и тялото си малко напред. Той зае стабилна поза и виждах, че се готви да ме ритне. Ритниците му си ги биваше, бях го виждал да тренира. Ако бях на негово място, щях да се опитам да изтощя съперника си от разстояние и да го държа надалеч с такива дълги крака.

Той изпъна напред левия си крак и замахна с дъгообразно движение. Ходилото му се заби в лявото ми бедро и рязко се върна на земята. Прониза ме остра болка и тълпата нададе одобрителен рев. Адонис пак заподскача на пръсти.

Бързо действаше. Не ми даде шанс да го хвана за крака.

Трябваше да го оставя да реши, че ритниците ще му помогнат да ме победи, за да стане малко по-самоуверен. Няколко милисекунди повече контакт щеше да промени положението.

Той отново стрелна крака си напред. Улучи ме в бедрото като бейзболна бухалка и ходилото му моментално се върна на пода. Тълпата отново извика. Ушите ми пищяха.

Този път ме заболя повече. Още няколко такива удари и нямаше да мога да използвам крака си ефективно. Очевидно това бе и целта на Адонис.

Отстъпих половин крачка назад и приклекнах, разкривайки повече дясната си страна, сякаш за да защитя изнесения си напред крак. Заради прилива на адреналин, виждах движенията му като на забавен кадър.

Ноздрите му се раздуваха и свиваха, очите му се впиха в мен. Той се насочи напред, почти без да вдига ходилата си от пода.

С периферното си зрение забелязах, че дясното му ходило по-плътно се притиска към земята. Тежестта му започна да се пренася върху изнесения му напред ляв крак. Хълбоците му се завъртяха за ритника.

Овладях импулса си да действам мигновено и се насилих да изчакам допълнителната половин секунда, от която знаех, че се нуждая.

Кракът му започна да се повдига от пода и тогава се стрелнах напред, скъсявайки разстоянието наполовина. Той видя грешката си и се опита да я поправи, ала вече бях прекалено близо. Поех ритника му с левия си хълбок и хванах с лявата си ръка изпънатото му дясно коляно.

Публиката ахна.

Адонис импровизира бързо, обхващайки лявото ми рамо с дясната си ръка и насочвайки лявата към лицето ми с изпънати напред към очите ми пръсти. Стиснах коляното му по-силно и направих крачка напред с левия си крак, като го натиснах надолу към пода. Той заподскача заднешком на ляв крак в опит да възстанови равновесието си и аз забих остър десен ъперкът в незащитените му слабини.