Бари Айслър - Рейн-сан - Живеещият в сенките

— Някой се опитва да ви замеси в американска програма, която насочва средства към определени японски политици — заяви Тацу. — Макар да смятам, че сте свързан с тази програма, мисля, че не носите отговорност за нея. Но трябва да ме убедите, че предположенията ми са верни.

Загорялото лице на Танака изгуби цвета си.

— Струва ми се… ще е по-добре да се консултирам с юридическите си съветници.

Погледнах го и си представих как го убивам, за да го види в очите ми.

— Това би било неотзивчиво от ваша страна.

Той се обърна към мен, после пак към Тацу.

— Парите дори не са мои. Не идват от мен.

— Добре — рече Тацу. — Разкажете ми още.

Танака облиза устни.

— Този разговор неофициален ли ще остане? Ако някой узнае, за мен ще е много лошо.

— Стига да ни съдействате, няма от какво да се боите — увери го Тацу.

Богаташът ме погледна за потвърждение. Отправих му усмивка, която му казваше, че тайно се надявам да остане неотзивчив, за да мога да се захвана с него.

Танака преглътна с усилие.

— Добре. Преди половин година ми казаха да се свържа с един човек, който работи в американското посолство. Някой си Бидъл. Този Бидъл представлявал някои хора, които се надявали да осигурят източник на средства за подпомагане кампаниите на политически реформатори.

— Кой ви го каза? — попита Тацу.

Възрастният мъж го погледна, после сведе очи.

— Същият човек, който осигурява парите.

Тацу се втренчи в него.

— Моля, бъдете по-конкретен.

— Ямаото — прошепна Танака. После избъбри умолително: — Моля ви, аз ви оказвам съдействие. Този разговор трябва да остане неофициален.

Тацу кимна с глава. — Продължавайте.

— Срещнах се с Бидъл и му казах, както бях инструктиран, че според мен Япония се нуждае от радикални политически реформи и искам да помогна по какъвто начин мога. Оттогава съм му дал около сто милиона йени, за да ги разпредели сред политиците.

— Тези хора са вкарвани в капан — заяви Тацу. — Искам да знам как.

Танака го погледна.

— Аз само изпълнявах инструкции. Не съм замесен в това.

— Разбирам — увери го Тацу. — Справяте се отлично. Разказвайте.

— В продължение на три месеца давах на Бидъл пари, без да искам нищо в замяна. После се престорих на загрижен, че ме мамят. „За кого всъщност отиват тези пари? — попитах го. — Или ми кажете, или повече нищо няма да ви дам!“ Той отначало се съпротивляваше. После ми каза, че познавам тези хора, че сигурно мога да се сетя кои са само като чета вестника. След това ми съобщи имената. Престорих се на удовлетворен и му дадох още пари.

След време пак се направих на параноик. Казах му: „Вие само си измисляте. Докажете ми, че наистина давате парите ми на хората, които имат нужда от тях, а не ги прибирате за себе си!“ Той отначало възрази. Но накрая се съгласи да ми казва кога и къде ще има срещи.

Господи Боже, помислих си.

— За колко срещи ви съобщи Бидъл? — попита Тацу.

— Четири.

— И вие какво направихте с информацията?

— Предадох я на… на човека, който осигурява средствата, както бях инструктиран.

Тацу разбиращо кимна.

— Дайте ми имената на участниците в тези четири срещи и датите.

— Не помня точните подробности — отвърна Танака.

Усмихнах се и понечих да се изправя. Богаташът потръпна. Тацу протегна ръка да ме задържи.

— Бъдете колкото можете по-точен.

Танака произнесе четири имена. И приблизителните дати. Седнах.

— Сега ми дайте всички други имена, които сте измъкнали от Бидъл — продължи Тацу.

Танака се подчини.

Тацу не записваше нищо, явно добре познаваше тези хора.

— Отлично — рече той, когато по-възрастният мъж свърши. — Вие ни оказахте пълно съдействие и не виждам основание някой да узнае, че този разговор се е състоял. Естествено, ако ми потрябва още информация, може пак да се обърна към вас. Със същата дискретност.

Танака кимна. Изглежда малко му беше приз ляло.

Камериерката ни изпрати до вратата. Колата ни чакаше отпред. Качихме се и потеглихме. Казах им да ме хвърлят на недалечната станция Мегуро. Човекът на Тацу ме закара до станцията и изчака в колата, докато ние двамата слязохме, за да обобщим положението.

— Какво мислиш? — попитах го.

— Той казва истината.

— Възможно е. Обаче кой го е свързал с Бидъл?

Тацу сви рамене.

— Сигурно някой от корумпираните доверени лица в ЦРУ, някой, свързан с Ямаото. Ако Бидъл ги е проучвал в опит да осигури поддръжка за „Здрач“, информацията със сигурност е стигнала до Ямаото.