Бари Айслър - Рейн-сан - Живеещият в сенките

Изчаках да смели този нов светоглед.

— Още какво знаете? — след малко попита той, опитвайки се да се прави на отракан.

— Много неща. А сега ми кажете защо сте решили, че Канезаки се е превърнал в пречка. Доколкото разбрах, досега той е бил вашето златно момче.

Бидъл сбърчи нос, като че ли бе подушил отвратителна миризма.

— Такъв е само в собствените си фантазии. Прощавайте, обаче наличието на японска кръв във вените, не дава на никого особени познания за тази страна.

Поклатих глава, за да му покажа, че забележката му не ме обижда.

— Опознаването на тази страна, на която и да било страна, изисква дълги години на обучение, опит, чувствителност — продължи Бидъл. — Но този хлапак си мисли, че знае достатъчно, за да разработва и провежда собствена външна политика.

Кимнах, за да покажа, че съчувствам на мнението му.

— Добре, известно ви е, че има програма. Но тя беше прекратена преди половин година. Не съм абсолютно съгласен с прекратяването й, обаче личното ми гледище по въпроса не е съществено. Същественото е, че Канезаки продължава провеждането й на своя глава.

— Сега виждам къде е проблемът — вметнах.

— Да, хм, в известен смисъл е жалко. Той влага много страст и има известни заложби. Но на това трябва да се сложи край, за да не бъдат причинени сериозни щети.

— Какво искате да направя?

Бидъл впери очи в мен.

— Искам да… вижте, разбирам, че можете да устройвате тези неща така, че да изглежда като че ли човекът го е извършил сам.

— Вярно е. — Направи ми впечатление, че по-рано бе казвал „ние искаме“, а сега използваше единствено число.

— Е, това е нужно да се направи. Имате ли обичаен хонорар?

— За агент от ЦРУ ли? Хонорарът ще бъде голям.

— Добре. Колко?

Беше толкова нетърпелив, че почти се изкушавах да го измуфтя. Да го накарам да плати предварително и после: „Сайонара, тъпак такъв“.

И може би щях. Но имах още няколко въпроса.

— Нека ви попитам нещо — сбърчих чело в имитация на Коломбо. — Откъде знаете за мен? За моите услуги?

— Управлението има досие за вас. По-голямата част от съдържанието му е събрана по инициатива на Холцър.

— Аха — отвърнах. — Напълно логично. И когато започнахте да ме търсите, същата работа ли искахте да ми възложите?

Естествено, знаех, че е ходил с Канезаки при Тацу, за да разпитват за моето местонахождение, ала той не подозираше. Въпросът целеше да го вкара в капан.

Само че не се получи.

— Не — призна той. — Първо смятахме, че можем да ви използваме в програмата „Здрач“. Но както казах, тя е прекратена. Възможно е да има някакво развитие в бъдеще, но засега просто искаме да приключите някои недовършени неща.

Кимнах.

— Просто е странно. Искам да кажа, вие бяхте пратили Канезаки да ме търси, нали така?

— Да — говореше предпазливо, сякаш се боеше от онова, което можех да кажа после, и вече се опитваше да измисли отговор.

— Е, наистина е странно, нали? Като се има предвид, че всъщност сте искали да „прекратя“ неговите действия.

Бидъл поклати глава.

— Той трябваше само да ви открие, а не да се срещна с вас. Лично щях да се заема със срещата.

Усмихнах се, виждайки истината.

— Добре — рече той. — Прочетох досието ви. Помислих си: ако узнаете, че някой се опитва да ви открие, можете, както сам се изразихте, да видите този човек като заплаха и да предприемете съответните действия.

За малко да се разсмея. Бидъл се беше опитал да мине тънко.

— Ами онзи тип, който беше с него? — попитах. — Канезаки каза, че бил дипломатическа охрана.

— Така е. И какво от това?

— Защо сте осигурили бодигард на човек, когото искате да очистят?

Той прехапа устни.

— Самостоятелното проследяване на човек като вас не е възможно. Канезаки имаше нужда от партньор. Не исках да е от Управлението, за да не знае какво става всъщност.

— Искали сте някой, когото можете да похарчите.

— Щом предпочитате този израз.

— Имам чувството, че въпросът е личен, господин Бидъл.

Последва дълга пауза.

— И какво, ако е така? — накрая попита той.

Свих рамене.

— За мен е все тая, стига да ми платят. Обаче не започваме, добре. Вие се опитвахте да ме убедите, че Канезаки е измамник, че действията му могат да породят неудобно положение от двете страни на Тихия океан. А на мен по-скоро ми се струва, че потенциалното неудобно положение има по-конкретни прояви.

Бидъл се втренчи в мен.

— Не съм ви излъгал. Но да, имам и лични мотиви. Какво мислите, ще се случи с мен като пряк началник на Канезаки, ако действията му бъдат разкрити?