Бари Айслър - Рейн-сан - Живеещият в сенките

— Най-вероятно ще стане скандал. Но не виждам как самоубийството на Канезаки ще реши проблемите ви. Няма ли да останат документи за действията му? Разписки за изплатени суми, такива неща?

Той присви очи.

— Ще се погрижа за това.

— Естествено, вие си знаете по-добре от мен. Просто го споменавам. Между другото, откъде според вас Канезаки е вземал парите, за да изпълнява програмата „Здрач“, след като началниците са спрели кранчето? Предполагам, че става въпрос за значителни суми.

Бидъл хвърли поглед надясно. Погледът казваше: Измисли нещо!

— Не знам — отвърна той.

— Ако продължавате да ме лъжете, ще започна да виждам вас като заплаха — меко го предупредих аз.

Той дълго ме гледа.

— Добре. Канезаки получаваше парите от един човек на име Фумио Танака. Човек с голямо наследство и съответните политически пристрастия. Мисля, че това няма отношение към проблема, който обсъждаме.

Изчаках, като че ли обмислях.

— Е, даже Канезаки да изчезне, ще остане Танака, нали така? Защо да не прекратя и неговите действия?

Той решително поклати глава.

— Не. Излишно е. Помолих ви за помощ само по този въпрос и бих искал да получа отговор само по него.

— Как да се свържа с вас? — попитах.

— Ще приемете ли работата?

Погледнах го.

— Искам първо да помисля. Ако реша, че мога безопасно да работя за вас, ще я приема.

Бидъл извади писалка „Мон Блан Майстерщюк“, отвинти капачката и написа някакъв номер на салфетката.

— Можете да ме намерите на този номер.

— А, и още нещо — казах, взимайки салфетката. — Човекът, когото сте използвали, за да се доберете до мен — Харуйоши Фукасава. Той почина.

Бидъл мъчително преглътна.

— Знам. Канезаки ми съобщи.

— Според вас какво му се е случило?

— От думите на Канезаки излизаше, че е било злополука.

Кимнах.

— Въпросът е, че Фукасава ми беше приятел. Той не беше голям пияч. Но явно е бил поркан, когато е паднал от покрива. Странно, нали?

— Ако смятате, че имаме нещо общо с това…

— Може би просто ще ми кажете кой го е извършил.

Той отново се озърна надясно.

— Не знам.

— Вашите хора следяха Хари. Убеден съм, че смъртта му не е злополука. Ако не ми кажете нещо повече, ще започна да си мисля, че сте били вие.

— Казвам ви, не знам кой го е извършил. Даже да допуснем, че не е било злополука.

— Как изобщо открихте къде живее Хари?

Той повтори версията на Канезаки за писмото на Мидори.

— Само с тази информация трябва да сте използвали местни ресурси — предположих.

Бидъл ме стрелна с очи.

— Явно знаете много. Обаче нямам намерение да потвърдя или опровергая конкретната информация за местните ресурси. Ако подозирате, че в смъртта на вашия приятел са замесени местни ресурси, не мога да ви помогна. Както казах, не знам нищо.

На такова място нямаше да измъкна от него повече. За миг ми се прииска да сме сами. Станах да си вървя.

— Ще ви се обадя.

С Тацу се бяхме уговорили да се срещнем в парка Йойоги след разговора ми с Бидъл. Отидох там, като взех обичайните си предпазни мерки. Той вече ме чакаше, седнал на пейка под един от хилядите кленове в парка. Четеше вестник и приличаше на някой от пенсионерите в квартала, които прекарваха деня в същото занимание.

— Как мина? — попита.

Предадох му онова, което бях научил от шефа на оперативното бюро.

— Знам за Танака — рече Тацу. — Баща му е основал компания за електроника през двайсетте години, която преживя войната и после просперира. След смъртта на баща си Танака я продаде и оттогава живее с печалбата. Твърди се, че имал огромно либидо, особено за човек, наближаващ седемдесетте. Говори се също, че е пристрастен към кодеин и други наркотици.

— Ами политическата му дейност?

— Доколкото знам, няма такава.

— Тогава защо му е да финансира програма на ЦРУ в помощ на реформаторите?

— Ще ми се да ми помогнеш да узная.

— Защо?

Той ме погледна.

— Имам нужда от лошо ченге. И може да попаднем на следите на Мураками.

— Нищо ли не научи от оня, дето го арестува?

Тацу поклати глава.

— Проблемът е, че много повече се страхува от шефа си, отколкото от мен. Но винаги ме е впечатлявало това колко много се променя мирогледът на човек от четирийсет и осем до седемдесет и два часа безсъние. Все още може да научим нещо.

Той извади мобифона си и набра някакъв номер. Зададе няколко въпроса. Послуша. Издаде нареждания. После каза:

— Со да. Со да. Со. — Точно така. Точно така. Да.