— И Ямаото е видял възможност да използва програмата за собствените си цели.
Той кимна.
— Според теб какво е направил Ямаото в онези четири случая, в които е научил къде и кога Канезаки ще се срещне с доверените си лица?
Свих рамене.
— Наблюдавал ги е. С параболични микрофони, телеобективи, високо светлочувствителни видеокамери.
— Съгласен съм. А сега да допуснем, че Ямаото има аудио– и видеозаписи на тези срещи. Каква е стойността на тези материали за него?
Замислих се за момент.
— Използва ги за изнудване, най-вече. „Прави каквото ти кажа, иначе ще пратя снимките на медиите.“
— Да, това е предпочитаният метод на Ямаото. И той е поразително ефикасен, когато снимките изобличават извънбрачна връзка, връзка с малко момче или някакво друго социално неприемливо поведение. Но тук?
Пак се замислих.
— Смяташ, че видео– и аудиозаписите на среща с Канезаки не са достатъчно осъдителни ли?
Тацу сви рамене.
— Аудиозаписът може би, ако разговорът е достатъчно изобличаващ. Обаче видеозаписите не са нищо особено: политик, който разговаря с мъж, явно японец, на обществено място.
— Защото никой не знае кой е Канезаки — започвах да го настигам.
Той се вторачи в мен, в очакване да събера две и две.
— Трябва да направят името на Канезаки известно на всички — казах. — Да публикуват снимката му във вестника. Това ще придаде значение и на снимките.
Тацу кимна.
— А как може да се постигне това?
— Проклет да съм — най-после схванах. — Бидъл е бил пионка в ръцете на Ямаото. Подготвил е Канезаки за изкупителна жертва, прехвърлил му е цялата отговорност за „Здрач“, така че, ако нещо се разчуе, да разполага с „измамник“, който може да понесе цялата вина. Обаче сега, ако Канезаки стане публично известен като синоним на машинациите на ЦРУ, заснетите с него политици също ще потънат.
— Точно така. Бидъл вече не може да изгори Канезаки, без да изгори тъкмо онези реформатори, които иска да защити.
— Затова иска да го очисти — заключих. — Едно хубаво, чисто самоубийство, за да предотврати скандала.
— Междувременно Бидъл ще унищожи разписките и всички други улики за съществуването на „Здрач“.
Замислих се за миг.
— Само че има още нещо.
— Какво?
— Бидъл е бюрократ. При обикновени обстоятелства той не би прибегнал до убийство. Явно се чувства отчаян.
— Да. И какво го е довело до отчаяние?
Погледнах го, разбрал, че той вече се е досетил.
— Лични проблеми, а не професионални.
— Да. Следователно въпросът е какъв е личният залог на Бидъл.
Съсредоточих се.
— Професионално опозоряване? Проблеми с кариерата, ако Канезаки бъде разкрит и избухне скандал с токийското оперативно бюро на ЦРУ?
— Всичко това, да, но нещо по-конкретно.
Недоумяващо поклатих глава.
— Какво според теб е накарало Бидъл да поиска онези разписки и да се обърне към теб за „самоубийството“ на Канезаки?
Отново поклатих глава.
— Не знам.
Тацу впери очи в мен, навярно малко разочарован, че не успявам да вървя в крак с него.
— Ямаото се е добрал до Бидъл по същия начин, по който се е добрал и до Холцър. Пращал им е доверени лица, които двамата са смятали за истински. И са се греели на отразената светлина на разузнавателните сведения, осигурени от тези доверени лица. После, когато е преценил, че моментът е благоприятен, Ямаото насаме им е разкрил, че ги е измамил.
Представих си разговора на Ямаото с Бидъл: „Ако се разчуе, че всички тези «доверени лица» са хора на другата страна, с кариерата ти е свършено. Ако работиш с мен обаче, ще запазя всичко това в тайна. Дори ще се погрижа да си осигуриш още доверени лица и да получаваш повече сведения и тогава звездата ти ще изгрее.“
— Разбирам — казах. — Но този път сметките на Ямаото не са излезли верни, защото Бидъл смята, че има изход. Просто да се отърве от Канезаки и да унищожи всички улики за съществуването на „Здрач“.
Тацу кимна.
— Да. И какво ни говори това?
Замислих се.
— Че списъкът с получателите на средствата на „Здрач“ е съвсем кратък. Че Ленгли не знае за програмата, защото иначе Бидъл нямаше да може да овладее положението, като ликвидира Канезаки и изгори документите.
— Излиза, че господин Бидъл е изпълнявал „Здрач“ по собствена инициатива. Казал ти е, че програмата е била прекратена преди половин година, нали?
Кимнах.
— А Канезаки е открил телеграмата, нареждаща нейното прекратяване.
— Бидъл излиза с версията, че оттогава Канезаки е изпълнявал програмата на своя глава. Като се има предвид, че Танака е контактувал само с Бидъл, изглежда най-вероятно всъщност шефът на оперативното бюро да е измамникът и да е използвал нищо неподозиращия Канезаки за подставено лице.
Читать дальше