Бари Айслър - Рейн-сан - Последният убиец

Явно объркан, Големия Лю погледна Куро. Куро понечи да преведе, но Ямаото го прекъсна:

— Моите хора ми докладваха, че в Уаджима двама мъже ги нападнали от засада. Точно след твоя проблем в Ню Йорк. Не вярвам в съвпадения. Това е работа на Джон Рейн. Човекът, за когото трябваше да си отваряш очите.

При изричането на това име Дилайла осъзна, че всичко, което Рейн се надяваше да постигне, е на път да се провали. Ямаото току-що зарази Големия Лю с подозренията си. Засега китаецът не изглеждаше склонен да приеме неговата теория, но ако Ямаото умреше тази нощ, възгледите му със сигурност щяха да се променят. Щеше да разбере, че Рейн е убил най-малко петима от неговите хора. А хората на Големия Лю наблюдаваха Мидори в Ню Йорк. Знаеха къде живеят тя и детето. Можеха да се насочат срещу тях — все едно дали за отмъщение, или за да изкарат Рейн на светло.

Имаше само един начин да се предотврати това. Никой от тримата не биваше да излиза жив. Трябваше да предупреди Рейн и Докс, но нямаше как да го стори, докато не напусне масата.

Големия Лю се беше навъсил — може би от тона на Ямаото или просто защото не разбираше. Ямаото кресна няколко японски думи на Куро, който преведе.

Сега и тримата се бяха съсредоточили върху своя разговор. Изглеждаше, че напълно са я забравили. Но тя усещаше как може да се промени положението. И колко бързо.

Големия Лю помълча, после отсъди:

— Ню Йорк… много далече от Уаджима. Изглежда…

— Изобщо не е далече. Рейн сигурно е отишъл в Ню Йорк да види жената и детето, както се надявахме. Засякъл е вашия наблюдател и го е отстранил — случайно или нарочно. А после Уаджима…

Ямаото не довърши, облегна се назад и замълча с приведена глава, разтривайки брадата си. Дилайла усещаше, че е само на крачка от опасния извод. Или щеше да го види, или да го отмине. Шанс петдесет на петдесет.

— Разбираш ли — заговори той, сякаш сам на себе си, — Рейн трябва да е имал достъп до човек с информация за Уаджима. А… — Ямаото погледна Дилайла, като че едва сега я виждаше за пръв път. — Има хора, които знаят както за Уаджима, така и за нашата среща. Тази вечер.

Големия Лю понечи да каже нещо, но Ямаото рязко вдигна длан срещу него и продължи да гледа Дилайла.

— Ти дойде в клуба снощи, нали… Лора? А тази вечер дойде за разговор с господин Куро, така ли е?

Тя разбра, че Ямаото знае или поне се досеща. Но не показа тревогата си. Горещо е тук, мина й през ума, но искаше да бъде сигурна, преди да го изрече.

— Наистина удивително съвпадение — продължи той с ледена усмивка.

Допълнителният коментар подсказа на Дилайла, че Ямаото не е съвсем сигурен. Изпробваше почвата, опитваше се да я накара да реагира и да потвърди подозренията му. Тя усети, че има шанс да се измъкне с блъф.

Усмихна се и приведе глава, сякаш се мъчеше да осмисли казаното с оскъдните си познания по английски.

— Благодаря. Много се радвам да бъда тук.

Ямаото кимна и започна да се обръща към Големия Лю. Сетне ненадейно се хвърли напред през масата и сграбчи предницата на роклята й. Дръпна силно към себе си и презрамките се скъсаха, разголвайки гърдите и корема на Дилайла. Тя тихо ахна от неочакваната атака. Преди да реагира, Ямаото я сграбчи за косата и блъсна лицето й в масата. Пред очите й избухна бял блясък, после усети как пръстите на Ямаото тършуват в ушите й. Тя извъртя глава и се дръпна, но вече бе твърде късно. Ямаото измъкна слушалката и отхвърли Дилайла назад.

— Какво става, по дяволите? — извика Големия Лю. — Какво става?

Ямаото поднесе слушалката пред очите му.

— Тя е свързана с някого!

Телохранителите бяха скочили на крака и трескаво се оглеждаха в търсене на заплахата. Бяха пъхнали ръце под дрехите си, готови да извадят оръжие всеки момент.

Дилайла дръпна нагоре предницата на роклята и я притисна към тялото си. Естествена реакция при дадените обстоятелства, но тя не мислеше за разголеното си тяло. Микрофонът бе прикачен към горнището на бюстието, а нямаше да предаде сигнал, ако не е близо до устните й.

— Тук е горещо — изрече тя.

Дилайла беше вътре вече от половин час и тревогата ми ставаше непоносима. От време на време я чувах да разговаря и доколкото разбирах, все още беше на масата. Навярно имаше основателна причина да се бави, но не си представях каква. Генераторът бе изключен, Дилайла знаеше точно къде е Ямаото, трябваше само да стане, да ми подаде сигнал и да приключим с тази проклета история.

На няколко пъти си мислех дали да не я подканя, но се отказвах. Първо, не исках да я разсейвам. Имаше много грижи и трябваше да се съсредоточи, да играе безупречно ролята си. Пък и бе склонна да се дразни, когато й се струваше, че я уча как да си върши работата, а макар че не бих го признал, приказките на Докс за командването ме бяха засегнали. Така или иначе, нямах какво ново да й кажа.