Бари Айслър - Рейн-сан - Последният убиец

— А, разбира се! Клуб… много красив, да.

Сервитьорката сложи бутилката шампанско в сребърната кофичка с лед върху масата, поклони се и отстъпи назад. Ямаото вдигна чашата си.

— Е, за добрите сделки. Всички се чукнаха и отпиха.

Дилайла чу в ухото си гласа на Рейн да обяснява, че вратата е залостена и трябва да се изкашля, ако го чува. Изкашля се.

Хвърли поглед из залата. Наздравицата и очевидното добро настроение на компанията не бяха успокоили телохранителите в съседното сепаре, които все още седяха като на тръни. Рейн искаше да действат веднага, но тя реши, че при това напрежение на охраната, ако лампите в залата угаснеха, можеха да последват неочаквани действия. По-добре би било да им дадат малко време да се отпуснат, преди да се случи нещо необичайно. Дилайла реши да изчака съвсем малко. Когато тревогите им се уталожеха, щеше да отскочи до тоалетната, да съобщи на Рейн, че идва, и да го пусне, след като токът изгасне.

Няколко минути мъжете начело с Големия Лю се опитваха да я увлекат в разговор как й се струва Токио, но нейният измъчен английски скоро им омръзна. Заговориха помежду си, отначало със сдържани намеци за бизнеса, но постепенно намеците взеха да стават все поясни — шампанското им помагаше да се отпуснат пред нея. Това не я изненада. Бяха убедени, че тя така или иначе нищо няма да разбере.

По някое време Рейн, явно разтревожен, че все още няма сигнал от нея, я помоли да каже нещо, или поне да се изкашля, ако е добре. Моментът се оказа подходящ. Големия Лю тъкмо бе пресушил чашата си.

— Още шампанско? — попита тя и наля на всички.

Рейн каза, че разбира, и че няма да й досажда повече, но трябва да приключат час по-скоро.

— Както споменах по телефона — говореше Ямаото, — убеден съм в невинността на моите хора. Но без съмнение някой ни е предал. Някой, знаещ къде и кога се провежда сделката, и за какво точно става дума. Трябва да уточним кои хора са имали достъп до тези сведения от двете страни и да започнем оттам.

Дилайла хвърли поглед към Куро. Лицето му изглеждаше твърде съсредоточено. Може би не владееше много добре английски и се притесняваше, че не може да участва в разговора.

— Аз не знае всички подробности — каза Големия Лю. Беше се привел напред и отсечено жестикулираше при всяко изречение. — Но поръчал на мои хора направи списък. Те разпитва хора от списъка. Разпитва силно.

Ямаото кимна.

— И аз ще сторя същото.

Той се обърна и заговори на японски с Куро, чието участие в разговора се ограничи до няколко енергични „Хай“, всеки път придружени с рязко привеждане на главата.

— Канех се да спомена още нещо — продължи Ямаото. — Твоят човек в Ню Йорк, Цзян. Не ми се е обаждал повече от седмица. Веднъж вече възникна този проблем и ти обеща, че няма да се повтори. Боя се, че този път той проявява неуважение и към двама ни.

Ah, merde, изруга наум Дилайла. На идване от аерогарата Рейн й бе обяснил какво е станало. Точно сега беше най-лошият момент Ямаото и Големия Лю да заговорят на тази тема.

— Ммм, Цзян — поде Големия Лю. — Има… проблем с него. Трябва замени.

— Моля? — навъси се Ямаото.

— Цзян скарал с редник Уонг. Уонг луда глава. Убива Цзян, после изчезва.

Ямаото се навъси още повече.

— Кога стана това?

— Станало преди седмица. Сега хора на Голям Лю търси Уонг. Като намери, той много съжалява.

— Намери ли Уонг, или още го търсиш?

Големия Лю пак размаха ръка.

— Не намерил. Търси. Опитва намери. Ще намери. Но… Уонг убил човек, кой наблюдава за Ямаото. Затова няма доклад. Трябва добър заместник.

— Чакай малко. — Ямаото се приведе напред. — Да не би да казваш, че човекът, който наблюдаваше Мидори Кавамура, е изчезнал преди седмица, след като е убил своя шеф?

Позата и тонът на Ямаото ставаха все по-прями, дори агресивни и Дилайла разбра, че на повърхността изплува скритата му личност. Беше далеч не тъй изискана, както досегашната.

Големия Лю кимна.

— Уонг лош човек. Ненадежден.

Ямаото поклати глава, сякаш не можеше да повярва.

— Как го е убил? Какво знаеш?

— Убил с нож. Намерили Цзян, той много намушкан.

— Защо не ми каза досега?

— Голям Лю… срамува от ненадежден човек. Мисли, по-добре първо намери заместник и тогава казва на Ямаото.

— Да, но не разбираш ли? Цзян е убит и Уонг изчезва точно преди засадата в Уаджима! Мислиш ли, че е съвпадение?

Merde, изруга отново Дилайла. Трябваше да си тръгне по-рано. Ако се опиташе да стане точно сега, можеше да тласне Ямаото към догадка, която трябваше да избегне на всяка цена. Налагаше се да импровизира.