Даниел Истърман: Последният убиец

Безброй много хора ми помогнаха да подобря „Последният убиец“ с препоръките, предложенията и реакциите си; но има двама души, без чиято помощ книгата никога не би била това, което е. Първият е Джефри Симънс, който съзря потенциала на първоначалния ръкопис и насочваше ръката ми през всичките му стадии. Другата е съпругата ми Бет, която ми даде някои от най-блестящите идеи и препрочиташе всеки вариант толкова пъти, че накрая го научаваше наизуст. В замяна мога да предложа единствено любовта си, която тя винаги е заслужавала.

Д. И.

Техеран

Питър Рандал

Масуд Хешмат

Хюсеин Наваи

Молла Ахмад Рафсанджани

Хауърд Стрейкър

Брандън Ф. Стюарт

Фуджико Лундквист

Проф. Ирадж Ашрафи

Проф. Джаафар Моини

Нурула Багирзаде

Хаджи Реза Турчина

Рустам Кайванпур

Сайръс Растгу

Ибрахим Масуди

Аятолах Саид Али Марвдашти

Доктор Феликс Рашер

Зухраб Каземлу

Дхат Ирк

Мохамед ибн Абд Аллах ал-Кахтани

Мека

Мохамед ибн Абд Аллах ал-Кахтани

Джухайман ибн Саиф ал-Отайби

Медина

Мохамед ибн Абд Аллах ал-Кахтани

Хюсеин Наваи

Вашингтон

Питър Рандал

Фатиме Насър

Хюсеин Наваи

Хауърд Стрейкър

Президент Джеймс Картър

Артър Пайк

Ню Йорк Сити

Хюсеин Наваи

Мохамед Ахмади

Питър Рандал

Фереще Ахмади

Нушин Навабпур

Ръсел Фернуел

Доктор Абд ал Латиф ал-Шидиак

Онтарио, Езерото на хилядата острова

Питър Рандал

Фереще Ахмади

Юлиуш Ростоворовски

Хауърд Стрейкър

Керман

Питър Рандал

Сайръс Растгу

Халил Собат

Ицхак Ахарони

Имам Хасан ал-Каим би-амр Аллах

Обедното слънце биеше с немилостивия чук на изпепеляващите си лъчи нажежената наковалня на пустинята. Мъртвилото беше абсолютно. Въздухът потрепваше. Отразената от напечените скали и пясък топлина превръщаше нажежената пустош в трептящ мираж. Всяка глътка въздух беше мъчение, а всяка крачка изтезание, достойно за прокълнатите. В коритото на една пресъхнала река лежеше мъж, агонизиращ от жажда и топлинен удар. Две мили на изток камилата му лежеше мъртва, с раздрани от острите скали копита. Тук, в самото сърце на Руб ал-Хали, пустия квадрат на огромния арабски полуостров, се осмеляваха да скитат единствено загубилите разсъдъка си или отчаяните до смърт. Оцеляваха малцина.

Умиращият беше арабин отайби, от западната част на полуострова. Той пътуваше през източните области на Саудитска Арабия с един придружител от провинцията Макран, придвижвайки се сред бедуинските племена равашид и авамир, като разговаряше с вождовете и младежите им. Двамата се бяха срещнали преди по предварителна уговорка в Хор Халба, на източното крайбрежие на Обединените арабски емирства. Иранецът беше доплавал през нощта с една малка лодка от Яск, избягвайки патрулните лодки от Мускат, които курсираха във водите на Оманския залив. Бяха прекосили северния край на планините Хаджар, после бяха пътували на юг покрай границата с Мускат, а две седмици по-късно се промъкнаха през неясно очертаната граница между Емирствата и Саудитска Арабия.

А оттам вече, облечени като бедуини, бяха обикаляли извори, оазиси и временни поселища на пустинните племена. Беше лятото на 1977 година и усилията на централното правителство да установи на постоянно местожителство голяма част от племената бяха нарушили традиционния им начин на живот. Но тук, в покрайнините на кралството, суровите реалности на пустинята съхраняваха и поддържаха вродената съпротива на бедуините срещу всяка промяна и пазеха жив духа на независимостта и чувството за собствено достойнство, които бяха най-голямото им богатство. Подобно на Лорънс Арабски и двамата мъже пътешестваха сред несвикналото на уседнал начин на живот местно население, проповядвайки и печелейки последователи за каузата си. Планираха да прекосят на етапи северния край на Руб ал-Хали чак до сърцето на страната, през прохода между пустините Нафуд Кунайфида и Нафуд Дай, после през северния Нажд до Мека, тъкмо навреме за поклонническия сезон.

След месец и половина бяха арестувани в малкото пустинно селище Абу Фарис. Местен религиозен водач се беше оплакал от тяхната дейност и властите изпратиха полицаи от оазиса Джабрин, на триста километра северозападно от селището. В къщата на кадията се бе провело късо съдебно заседание и на следващата сутрин двамата бяха изведени на прашния градски площад.