След три дни потегли през пясъците на Нафуд към брега на Залива. Вече без брада, обикновен жител на източната провинция Хаза, той измина пътя до Риад, където прекара няколко месеца и изпрати няколко писма до „бизнес партньори“ в Техеран. В края на септември се намираше в Мина Сауд, подготвяйки платноходката, която щеше да го отведе до Иран.
Сега, докато седеше в ланд роувъра на път за Бушер на първия етап от пътуването си покрай брега към Бандар Аббас, откъдето щеше да завие към Керман, той позволи на мислите си отново да се заемат с плановете, които бе градил след бягството си от Мека. Нов Аламут щеше да бъде построен, може би даже на мястото на първата крепост, високо в планините на север от Казвин. Имаше време за строеж, време за всичко, което трябваше да свърши. Мъже щяха да умрат — най-вече политически лидери и управници. Убийците щяха да бъдат навсякъде и този път щяха да останат невидими и непознати, докато не настъпеше моментът да ударят.
Вече бе съставил първите планове. За да започне с тях, трябваше да умрат двама души: президентът Ануар Садат, чиято готовност за преговори с израелците заплашваше да стабилизира положението в Средния изток, и новият папа, Йоан-Павел, чиято международна активност като миротворец можеше да скове за известно време същите тези сили, които Махди искаше да види на воля. Винаги е имало избрани мъже, както и заповеди, които да изпълнят; назрееше ли моментът, емисарите му щяха да известят присъствието си.
На запад зад него слънцето залязваше, скрито и невидимо зад гигантски саван от гъст черен дим, издигащ се към небето от разрушените, горящи петролни рафинерии на Абадан и Хорамшар. Войната беше още в началото си, но вече бе причинила невъзвратими загуби из района. Той се обърна и погледна към пожара, усмихнат и самоуверен.
Това бе знак от Бога, пратен му да го увери, че този път ще успее да изпълни и земята, и небето, и всичко, намиращо се между тях, с огън и кръв. И тогава царуването му нямаше да има край.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6072
Издание:
Даниел Истърман. Последният убиец
Английска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 1996