Даниел Истърман - Последният убиец

— Взривявайте! — изкрещя Растгу. — По-бързо! Видях много в оръжейната. Сега ще донеса. — Той взе един мъж да му помогне и хукна към стълбите.

В този момент навсякъде в базата гръмнаха високоговорители.

— Внимание! Внимание! Всички да се противопоставят на нашествениците. Имамът и екипът на командната зала са невредими, но базата трябва да се защитава. Всички, които загинат в битката с врага, ще влязат в Рая като мъченици тази нощ. Стартовото отброяване на ракетите продължава. Сега е нула плюс три минути.

Стомахът на Рандал се сви болезнено. Той се досети какво го беше измъчвало преди повече от час: „Денят на завръщането“ от писмото до Марвдашти беше днес. Това, всъщност беше денят на „Завръщането на главата“, започнал на залез-слънце.

Растгу и партньорът му тичаха презглава по стълбите и се хвърлиха в коридора към оръжейното. Откъм джамията се разнесоха изстрели и викове.

Съобщението беше чуто от сто и петдесетте мъже под стража там, всички от персонала, неангажиран с изстрелването на ракетите. Изнервени от двата автомата, насочени към тях, те въпреки това започнаха малко по-малко да се придвижват към вратата.

— Назад! — извика Йерушалми. Ако се нахвърлеха върху него, едва ли щеше да успее да ги спре.

Говорителите изпращяха отново:

— Говори имамът, вашият повелител. Ние сме близо, много близо до победата. Не позволявайте на силите на злото да ни лишат от всичко, за което сме работили. Сега е моментът да докажете вярата си. Призовавам ви да се надигнете и да прогоните армията на Сатаната. Обещавам ви наградата на вечния живот.

Тълпата изрева в един глас и се люшна напред.

Йерушалми и командосът откриха огън. Автоматите им сипеха куршуми като дъжд. Тълпата обаче напредваше неумолимо.

Откос след откос автоматен огън. Писъци. Но движението не спираше. Използвайки телата на падналите като щитове, мъжете вървяха напред; скупчиха се върху двамата командоси и ги прегазиха.

От сто и петдесетте мъже в джамията оцеляха по-малко от петдесет, но все пак се измъкнаха през вратата и се насочиха към оръжейното. В този момент от говорителите дойде следващото съобщение:

— Нула плюс две минути!

Растгу и партньорът му почти се сблъскаха с оцелелите от клането в джамията.

— Бързо! — изкрещя Растгу. — Тичай с взрива, аз ще ги задържа! — Захвърли сандъчетата, завъртя автомата и откри огън по тълпата, която напредваше срещу него.

Първите паднаха, останалите се дръпнаха зад ъгъла в коридора. Беше прекалено тясно, за да го прегазят, както бяха направили с двамата при вратата на джамията.

Един от тях обаче бе взел автомата на Йерушалми.

И простреля Растгу в главата.

Командосът го видя да пада, но не спря, а изтича към стълбите. Нямаше време за губене.

— Улучиха Растгу! — извика той на колегите си.

Те му махнаха да залегне и секунди по-късно мощен взрив проби отвор с разръфани краища във вратата на командната зала. Когато трясъкът отшумя, зад тях долетя шум от стъпки. Ахарони грабна чанта с гранати от пода и забърза нагоре по стълбите, като стреляше в движение. Измъкна една граната, издърпа предпазителя и я метна в тълпата. Последва взрив и блясък. Ахарони изтича още напред, измъкна втора граната и я хвърли още по-нагоре. Стълбището опустя.

Рандал поведе шестимата командоси към вратата. Хвърлиха първо две гранати, изчакаха ги да избухнат и после откриха огън. Стражите при вратата бяха убити от бомбите и никой не им отговори. Седмината влязоха в помещението, разстрелвайки техниците, седнали на безбройните пултове. Нямаше време за любезности. В средата на помещението се намираше главният пусков пулт, монтиран в отделна стая със стоманени стени и прозорец от бронирано стъкло. Оцелелите членове от екипа бяха вече вътре. Пред пулта беше седнал молла Ахмад; черното му облекло го отличаваше рязко в болничната белота на помещението. Около него седяха облечени в бели комбинезони членовете на изстрелващия екип, съсредоточени върху пултовете, по които непрестанно мигаха светлини. На стената над тях два часовника неумолимо отчитаха времето. Един от техниците се наведе напред към микрофона:

— Тридесет секунди. Започваме предстартово броене. Тридесет…

Молла Ахмад се обърна към прозореца и се усмихна. Нещо в усмивката му накара стомаха на Рандал да се свие.

— Двадесет и осем…

Рандал изстреля няколко откоса срещу стъклото, но куршумите просто рикошираха. Молла Ахмад продължаваше да се усмихва.