Даниел Истърман - Последният убиец

— Двадесет и пет…

Ахарони тичешком влезе в залата.

— Защо не ги изстрелва? Ракетите трябва да са готови за старт. Защо не натиска бутона?

Рандал посочи часовниците над главата на молла Ахмад.

— Затова. Първия часовник показва времето тук, в Керман, а вторият, времето в Мека. Имамът е определил старта за времето на залеза в Мека и той няма да ги изстреля и секунда по-рано.

— Двадесет и едно…

Ахарони изчезна и се върна веднага със сандъчето с експлозиви. Избута го до вратата на бронирания команден пулт. Рандал се наведе да го отвори, но израелецът го дръпна назад.

— Няма време. Остави го и ела.

Всички изтичаха до вратата на залата и се скриха зад нея, наблюдавайки как Ахарони вади граната от джоба си, издърпва скобата, запраща я срещу сандъчето и се хвърля зад вратата при тях. Взривът на гранатата се загуби в тътена на мощната експлозия, която раздроби стъклото, огъна стоманата и пресова въздуха в залата. Изтичаха обратно. Експлозията беше пробила широк отвор в стената, отнасяйки и вратата. Вмъкнаха се вътре.

Всичко беше покрито с фин прах от раздробено стъкло и бетон. Техниците бяха или в безсъзнание, или мъртви. Молла Ахмад лежеше на пода до пулта за изстрелване, дрехите и брадата му бяха изпръскани с кръв. Все още дишаше. Рандал се наведе над него.

Ахарони проговори пръв.

— Според мен това тук е достатъчно. Да се върнем в оръжейното за още експлозиви. Трябва да извадим от строя и ракетите.

Поеха обратно по осеяния с раздробени стъкла под. Миг преди да завие зад вратата, Рандал дочу шум зад гърба си. Обърна се и с ужас вид молла Ахмад изправил се на крака с някакво нечовешко усилие. Облегнат на пулта, той натисна червения бутон с надпис „Ракета 1“. Залезът в Мека беше настъпил.

Нарастващият грохот на ракетни двигатели разтърси базата. На пулта вляво от тях бяха монтирани телевизионни монитори. Означеният с номер едно оживя; ракетата бавно започна да се издига в шахтата. Носът й се подаде над ръба, после и тялото й, сякаш в забавен кадър. Ревейки с пълна мощност, ракетата се издигна нагоре; двигателите й изригваха пламъци подобно на дъха на дракон. Настъпваше Апокалипсисът.

Моллата се обърна; зловеща усмивка изкриви обляното му в кръв лице. После отново се надвеси над пулта и вдигна пръст над синия бутон с надпис „Ракета 2“. Куршумът на Рандал прониза сърцето му миг преди да успее да го докосне. С нарастващ ужас командосите и американецът наблюдаваха екрана на монитора. Камерата отвън следеше автоматично ракетата. Ярко светещите двигатели се открояваха на фона на притъмняващото небе. Не знаеха накъде се е насочила. И нямаше начин да я спрат.

Издигнала се на хиляда и петстотин метра, ракетата неотклонно следваше предписания й курс към американската флотилия в Оманския залив. Координатите на местоположението на флота тази сутрин бяха доставени от един иршадитски офицер от иранските военноморски сили, базирани в Бандар Аббас, малко зад Ормуздкия пролив. Ракетата бе прехваната от радарната установка SPS-483D на „Нимиц“ в момента, когато започна да се снишава към брега след хълмовете Макрон. Детекторът „Мар 51“ засече целта, насочваща се към флота. Секунди по-късно бордовата система за защита изстреля ракета „Морско врабче“. Ракетата с бойна глава, носеща тридесет килограма мощен експлозив, се насочи към целта. Без антирадарна защита атакуващата ракета се оказа лесна жертва и беше разрушена на седем мили от флота извън ирански териториални води в открития залив.

Екранът на монитора примига и угасна. Ракетата бе излязла от обсега на камерата. Рандал се обърна към Ахарони и в гласа му прозвуча ново отчаяние:

— Имамът! Той не беше тук в залата! Някъде в базата е. Трябва да го заловим на всяка цена!

— Направихме всичко, което ни беше по силите, Питър — възрази израелецът. — Да се махаме, докато още имаме възможност.

— Не, вие не разбирате! Докато той е жив, те могат да започнат отново. Той е сърцето на всичко това — нима не разбирате? Даже и този мъж — той посочи тялото на молла Ахмад — беше само инструмент в ръцете му. И всички тук наоколо са такива. Измъкне ли се, ще намери начин да започне всичко отново. Трябва да го намерим.

Ахарони проумя мисълта на Рандал. Кимна и повика хората; си.

— Връщаме се на горното ниво. Искам двама души да задържат настрани всеки опитващ се да влезе в тази стая. След това по стълбите и горе при нас. След седем минути трябва да намерим път за навън.