Даниел Истърман - Последният убиец

Самолетът летеше на запад. Равната пустош под тях отстъпи място на висините на планината Загрос. Фереще накратко разказа на Рандал какво й се беше случило, след като молла Ахмад я беше отвлякъл от къщата край Шахабад. Била отведена в къщата му в Техеран и държана затворена там, после я закарали с автомобил до Керман. Молла Ахмад почти не разговарял с нея и тя така и не разбрала защо я е оставил жива. Предполагаше, че са я довели, за да види всичко със собствените си очи, може би за да я върнат след това в Америка или да я изпратят при Ага Хан, за да свидетелства за силата на имама. По време на изстрелването била държана при имама и той се молил в това време за успеха на мисията. За да види истинската му сила, така й казал. Тя отново потъна в мълчание. Рандал знаеше, че ще мине много време преди Фереще да се отърси от кошмара, в който бе живяла през последните седмици. А може би никога нямаше да успее.

Всички мълчаха. Имамът седеше неподвижен, със затворени очи, потопен в своя скрит свят, където никой от хората около него не можеше да проникне. Беше се изолирал от тях, без да го е грижа за победата им, пазител на тайни от цял един далечен и недосегаем живот. Устните му се отвориха и той проговори с глас по-нежен, по-тих и от шепот, подобен шушненето на крехко есенно листо. Как можеха да си представят, че това е гласът на човек, изпращал мъже да убиват и заплашвал света с унищожение?

— Киияматаш зуд мияд. Възкресението Му е близо.

Това бе всичко, което каза. Без да бърза, стана и се опря на стената на фюзелажа. Миг по-късно ръката му намери ръкохватката на аварийния люк и я дръпна. Люкът се отвори и с внезапен рев самолетът рязко се наклони. Преди Ахарони да успее да реагира, старецът се хвърли през отвора и мастилената тъмнина и студът, който щеше да го убие преди още тялото му да се блъсне в земята, го погълнаха.

Ахарони с мъка успя да затвори зейналия люк и пилотът изравни малкия самолет. Отново започнаха да набират височина.

Питър Рандал пое дъх, но сърцето му продължаваше да бие тревожно. Бяха ли спечелили, или старецът въпреки всичко бе успял? Една ракета бе изстреляна. Щеше да е достатъчно, ако тя достигне мишената си. Какво, в крайна сметка, можеше да направи той или някой друг срещу силите, които бе пуснал на свобода имам Хасан? Това беше мракът на древността, подхранван от древни места и сили; той просто съществуваше и никога нямаше да бъде разпръснат завинаги. Той, Фереще и мъже като Ахарони и Растгу бяха просто светлинки, блещукащи на повърхността му. Тъмнината им се съпротивляваше, даже отстъпваше за малко, но само за да се завърне с ненакърнена мощ; дългите й сенки бяха вечни. Рандал посегна в тъмнината и хвана ръката на Фереще.

Световният мир висеше на косъм и Вашингтон тревожно очакваше известия за ракетни попадения. Преди три дни израелското разузнаване се беше свързало директно с Белия дом, заобикаляйки ЦРУ. Всичко случило се беше обяснено в детайли. ЦРУ беше известено по-късно и разгневеният президент поиска обяснения. Политическият комитет на Управлението трябваше подробно да опише пред него грешките в преценката на положението, направени от отговорния за случая Хауърд Стрейкър. Той обаче се бе застрелял два дни преди това и не можеше да бъда подведен под отговорност. Комитетът обясни, че е взел мерки, за да е сигурен, че подобни грешки повече няма да се повтарят. Президентът им благодари.

В няколко западни столици мъже и жени тревожно очакваха новини. Подразделенията на американските военновъздушни сили, кралските им събратя във Великобритания и частите на НАТО бяха в състояние на бойна тревога. Подземните ракетни бази в Европа и Северна Америка бяха поставени в състояние на пълна бойна готовност, бомбардировачи и подводници с ядрени заряди на борда чакаха край бреговете на Русия за заповеди. През този ден светът живееше живот на заем.

На 24 април 1980 единадесет хеликоптера RH-53D се издигнаха от самолетоносача „Нимиц“ и се насочиха на север, ниско над южния бряг на Иран. Няколко часа по-рано шест транспортни самолета „С-130 Херкулес“ бяха излетели от едно военно летище край Кайро, като следваха маршрут ниско над Червено море, смущавайки съветските радарни инсталации в Южен Йемен и Етиопия. Презаредиха с гориво в Персийския залив, преди да се насочат над морето и иранския бряг, и оттам към сърцето на страната. На борда на самолетите С-130 имаше деветдесетчленен екипаж и други деветдесет командоси под командването на полковник Чарлс А. Бекуиц. Всички командоси бяха от „Синя светлина“, специално подразделение за борба с тероризма, сформирано през 1977 в армейската база във форт Враг в Северна Каролина. Общото командване бе поверено на генерал-майор Джеймс Воот, който ръководеше операцията от едно необозначено място в Средния изток.