Даниел Истърман - Последният убиец

Ахарони се върна в склада и описа на хората си общия план на базата.

— Очевидно — заключи той — нашата първа цел е главната командна зала. След като извадим управлението от строя, можем да повредим и самите ракетни установки. Но преди да стигнем дотам, ще трябва да се справим с охраната, а няма начин да узнаем числеността й. Имали някой представа как бихме могли да я елиминираме, преди да атакуваме командния пункт?

От тъмнината долетя глас. Беше на Растгу.

— Мисля, че знам как може да стане това. Тази вечер ще започне отбелязването на шиитския празник, наречен „Завръщането на главата“. Извършва се в памет на връщането на главата на имам Хюсеин. Както казвате, най-голямото помещение на този етаж е джамията. Знаем, че иршадитите са крайно религиозни, а това място е главната им квартира. Тоест те със сигурност ще отбележат тази годишнина. Джамията най-вероятно ще бъде пълна за вечерната молитва при залез-слънце. Колко врати има тя?

— Само една. Към ракетната шахта в дъното на този коридор — отвърна Ахарони.

— Отлично. Това означава, че един човек може да държи джамията, докато други двама блокират караулното, а останалите се спуснат на долното ниво.

Чу се одобрително мърморене. Ахарони погледна светещия циферблат на часовника си.

— Слънцето залязва след два часа. Предлагам да останем тук, откъдето можем да наблюдаваме коридора. Може би ще има призив за молитва, но не бива да разчитаме на това. Не можем да видим вратата на джамията оттук, затова мисля, че трябва да изчакаме десет минути след залез-слънце. След това някой може да се промъкне до джамията и да види дали има, или няма молитва. Ако има, действаме както казахте.

Той включи фенерчето и начерта по памет груб план на базата, след това разгледа подробно етапите на акцията. Един от мъжете наблюдаваше постоянно коридора през шпионката на вратата.

Растгу се обърна към Рандал и му преведе съдържанието на разговора, воден на иврит. Американецът кимна одобрително. В същия момент нещо натрапчиво подразни ума му — нещо смътно и неясно. Не можеше да се сети какво е, но знаеше, че по някакъв начин е свързано с тазвечерния празник.

Район Андухгерд

Вторник, 8 януари 1980

Точно десет минути след залез Аврам Йерушалми, заместникът на Ахарони, излезе предпазливо от склада с автомат, готов за стрелба, и се прокрадна по коридора, прикривайки се зад ракетната шахта. Нямаше нужда обаче да отива до другата шахта, защото ясно чуваше шепот от общата молитва. Молеха се много хора.

След минута Йерушалми стоеше с насочен автомат пред вратата на джамията. Растгу и един командос вече се бяха промъкнали към караулното и оръжейното. Останалите, разделени на две групи от четири и пет човека под командването на Ахарони, стояха готови на площадката на стълбището в северната страна на базата, водеща надолу към задния край на главната командна зала. Всички бяха въоръжени с автомати, гранати и пистолети.

Секундните стрелки на дванадесет часовника съвпаднаха с нулевото деление. С безупречен синхрон мъжете се хвърлиха в акция. Йерушалми, в иронична имитация на превземането на Голямата джамия, отвори с ритник вратата на „джамаат кхане“, изстреля един откос в тавана и кресна на арабски на мъжете, които бяха обърнати с лице към него и очи, насочени към Мека, да не мърдат. Настана паника — молещите се не осъзнаваха какво става. Някаква черна фигура, размахваща автомат, им заповяда да отидат бавно до отсрещната стена. Вцепенени от изненада, те се подчиниха. Израелецът се зачуди какво ли щеше да прави, ако се бяха опитали да се нахвърлят върху него. И какво щеше да прави с тях, след като останалите си свършеха работата долу?

В същия момент Растгу и партньорът му нахлуха през вратите на караулното и оръжейното и покосиха тримата часови. Растгу нареди на командоса да отиде да помогне на Йерушалми в джамията, а той самият се окичи с няколко автомата и се насочи към стълбището вдясно. Шумът от автоматична стрелба долу нарастваше.

Едва не се спъна в тялото на един от командосите. Входът към командната зала се оказа охраняван. Телата на двама иршадитски пазачи лежаха сгърчени от двете страни на вратата. Растгу залитна и едва не се надяна на дулото на автомата, насочен към него от един от израелците. Останалите стояха безпомощно в полукръг пред масивна стоманена врата и гледаха как горелката отчаяно бавно изрязва дупка в дебелия метал. Рандал обясни, че стражите пред вратата успели да ги задържат и онези в командния пункт затворили врата. Не можеха да си позволят да разхищават експлозиви, защото щяха да им трябват при разрушаването на ракетите.