Даниел Истърман - Последният убиец

На вратата стоеше мъж в униформа на подполковник. Държеше пистолет, насочен към главата на Собат.

— На ваше място не бих посегнал към револвера — каза той и протегна ръка към един алармен бутон до вратата. Някъде зазвуча звънец, силно и настоятелно. Само след момент насам щяха да затропат бягащи стъпки. — Ще трябва да дойдете с мен. Може би ще можете да ни обясните кой е Ерихон.

Район Андухгерд

Вторник, 8 януари 1980 година

Един „Фолкън 50“ излетя от секретна база близо до Мъртво море в 3:00 след полунощ. Летеше със скорост 500 мили в час ниско над земята на изток към зората, следвайки релефа на местността, за да избегне радарите. Най-прекият маршрут минаваше през Йордания и Ирак и пилотът знаеше, че ако летателният му апарат бъде засечен да нарушава арабски въздушни пространства, това би провокирало сериозен международен инцидент. Това обаче беше последната от грижите му. За първа без всякакви уговорки би счел рева на някой иракски МИГ 25 зад опашката си. Даже не би успял да види ракетата, която ще ги свали. Десетте мъже, които караше, бъбреха тихо помежду си; всички бяха нервни и възбудени преди акцията, но отдавна се бяха научили как да се контролират в битка. Петима бяха взели участие в рейда Ентебе през 76-а, а другите имаха боен опит от войната Йом Кипур. Всички бяха доброволци и никой не си правеше илюзии относно шансовете им да се измъкнат живи.

Рандал и Растгу чакаха Собат до пет часа. Той не се върна и това ги изнерви. Беше съвсем ясно, че нещо му се е случило, а нямаше начин да разберат дали е успял да излъчи съобщението. В пет решиха да отидат на мястото на срещата като всеки вземе по един джип, натоварен с необходимата екипировка. Караха сред разсейващия се мрак към мястото на срещата на две мили от Андухгерд. Треперейки от студ в мразовития въздух на пустинята, очертаха една писта за кацане на пясъка и се върнаха до единия от джиповете да чакат, без да знаят дали изобщо някой ще дойде.

Точно преди шест доловиха шума на двигателите. Рандал насочи бинокъла си към хоризонта на запад, търсейки самолета. Той се появи изведнъж — нарастваща точка, движеща се право към тях. Скочиха и включиха предупредителните светлини в края на обозначената писта. Пилотът ги видя, помаха с криле в отговор и се насочи за приземяване, убивайки скоростта. След минута колесниците докоснаха земята, вдигайки облаци пясък и прах. Люкът на фюзелажа веднага се отвори и десетте командоси изскочиха навън. Всички бяха облечени в цивилно облекло без никакви етикети и въоръжени с френски и белгийски автомати и екипировка. Никой не носеше личен знак. Ако нещо се случеше, нищо не би трябвало да предполага израелско или американско участие в акцията. С изключение на Рандал всички можеха да минат за иранци. Никой не би си позволил да бъде хванат жив.

Самолетът щеше да стои на пистата толкова дълго, колкото бе възможно. Но пилотът имаше заповед да излети веднага, щом се появи и най-малкият признак за опасност. Ако това се случеше, щеше да се върне на другата сутрин по същото време и ако нямаше опасност, да се приземи, за да прибере оцелелите. Ако въобще имаше такива.

Натовариха екипировката си на джиповете, закусиха и обсъдиха плановете си. Командирът на групата, полковник Ицхак Ахарони, жилав мъж към четиридесетте, обясни, че не е планирал да ангажира хората си в нещо като взвод на самоубийци. Задачата им била да повредят достатъчно ракетите, така че изстрелването им да се забави със седмици или месеци. Всичко повече от това трябвало да бъде възложено на друга мисия, чиито детайли можели да се разработят, ако сегашната група се завърне с достатъчно информация.

Минаваше девет, когато групата потегли към мястото на строежа.

Преди Андухгерд да изникне пред погледа им, се отклониха от трасето и навлязоха в пустинята. Когато според сметките на Рандал стигнаха на около две мили от изоставените стопанства, спряха и слязоха от колите. Двамата с Растгу навлякоха дрипавите дрехи, които бяха купили преди няколко дни. Американецът не се беше бръснал почти седмица и тази сутрин бе начернил лицето си с грим, взет на заем от жената на Собат. Облечени в парцали, с мръсни лица и коси, той и израелецът можеха да минат за двама бедни селяни, макар че една проверка по-отблизо веднага би разкрила истината.

Тръгнаха пеша, оставяйки останалите десет мъже да проверят и приготвят оборудването си. Не след дълго пред погледа им се появиха скупчените една в друга ниски постройки.