Даниел Истърман - Последният убиец

По обяд се завърнаха на летището, за да заредят с гориво и да хапнат. В два отново бяха във въздуха, този път за да покрият отсечката от Андухгерд до Кашит. Два часа по-късно колелата на самолета докоснаха пистата за последен път през този ден. Не бяха открили нищо, което даже да намекне за съществуването на секретна база.

Растгу предложи на следващия ден да снимат от въздуха района около фалшивия строеж. Можеха да разгледат снимките по-късно вечерта с помощта на лупи. В един магазин в града Собат успя да намери фотографска екипировка, включително и проявителни материали. Техниката не беше кой знае каква, но щеше да свърши работа.

Сутринта на седми януари се издигнаха отново с лекия самолет на Ардекани, вече въоръжени с камери с телеобективи. Цяла сутрин бръмчаха напред-назад, систематично покривайки района около фалшивия строеж. В късния следобед проявиха лентите и извадиха снимките. Цяла вечер се взираха в стотиците черно–бели снимки, разпръснати върху една ниска масичка в кабинета на Собат.

Дори да откриеха следи върху непосредствено принадлежащата към бутафорията площ, те вървяха във всички посоки и след няколко метра изчезваха. Нямаше нищо след тях. Растгу ставаше все по-сигурен, че обектът трябва да лежи под комплекса фалшиви постройки и решиха да проверят това на следващия ден. Рандал не споделяше ентусиазма му; той виждаше, че бутафорията ще пречи на изстрелването на ракетите, освен ако цялото съоръжение не бе по-сложно, отколкото изглеждаше — на секции, които лесно биха могли да бъдат повдигнати или изтъркаляни настрани. Но въпреки това настояваше да продължат издирването.

Беше вече полунощ, когато Рандал се натъкна на нещо. Изучаваше серия фотографии, направени по продължение на един „ганат“ от запад на изток в посока към един район с обработваема земя, осеян с малки стопанства на няколко мили северно от Андухгерд, точно зад фалшивите постройки. Вдигна една фотография, на която бяха хванати няколко ниви и група постройки.

— Някой от вас да вижда нещо необичайно на тази снимка?

Растгу и Собат се втренчиха в блестящото правоъгълно картонче през лупите си.

— Ако имаш предвид начина, по който този район е бил занемарен — произнесе накрая Собат, — тогава, да. За нивите явно не са полагани грижи от години и повечето от тях са изсъхнали. Няколко от сградите изглеждат порутени и наоколо не се вижда жива душа. Но това не е необичайно тук. Всеки ручей може да пресъхне, някой „ганат“ може да се срути без поддръжка, земевладелец може да се разори заради сделки в Техеран. Можем да проверим, разбира се, но не мисля, че ще открием нещо необичайно.

— А сега погледнете тези фотографии — каза Рандал и им подаде серия от снимки, уловили дългата линия на „ганата“, спускащ се надолу от хълмовете. Отново внимателно ги разучиха с лупи в ръка, но и този път не успяха да видят нещо необичайно. Вдигнаха рамене и му върнаха снимките.

— Съжалявам, но не виждам нищо странно — каза Собат.

— Точно там е работата — отговори Рандал. — Просто исках да съм сигурен, че ще го кажеш. Шахтите на този „ганат“ са в отлично състояние. Обработваемата земя, напоявана от тях, очевидно е била изоставена преди няколко години, но „ганатът“ е в необичайно добро състояние. При нормални условия една шахта бързо ще се разруши, ако не се поддържа. Вътре ще се сипят пясък и пръст, ще обрасне с плевели, ще се срутва. Но нито една от тези шахти не показва и следи от нещо подобно.

Рандал спря, потупа фотографиите с пръст и продължи:

— Докато разглеждах тези снимки и си мислех над предположението на Сайръс, че истинската база се намира под бутафорния строеж, си спомних нещо, за което съм чел много отдавна. След като британците бомбардирали Пенемюнде, където работел доктор Рашер, германците подновили изследователските работи за Фау-2 под земята, като оставили руините върху повърхността за камуфлаж. Почти съм сигурен, че Рашер е направил същия номер и тук. С подобрения, разбира се. Единственото слабо място в идеята на Сайръс за база под земята беше проблемът с изстрелването на ракетите. Просто не виждах как ще го осъществят. Сега обаче вече знам как. Изглежда ми съвсем очевидно, че някои от шахтите на този „ганат“ са били преустроени в пускови установки. Останалите са добре поддържани може би с надеждата, че ще потрябват в бъдеще. Истинската ракетна база ще е дълбоко под повърхността на пустинята, някъде покрай трасето на този „ганат“. Според мен първичният поток е бил каптиран в тръби, за да доставя вода на базата. Доставките сигурно са разтоварвани и прекарвани през някоя от шахтите, специално приспособена за целта. Фермерските постройки и бутафорията по-нататък трябва да прикриват и други съоръжения.